Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само 2 тиквички, 400 г кайма, чесън, кашкавалче и ще облизваш пръсти до утре вечер
  • Новини

Само 2 тиквички, 400 г кайма, чесън, кашкавалче и ще облизваш пръсти до утре вечер

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
dvveqtqwtqwrqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Страхотно ястие от тиквички и кайма , с което ще се облизвате цяло лято – докато го има на пазара най-прекрасния зеленчук!

 

Всичко, което ви трябва за това лесно Ветрило от тиквички , са тиквички, кайма, кашкавал и малко чесън. Тиквичките по тази бърза рецептастават много сочни, а месната плънка им пасва идеално. Не пропускайте да опитате тази вкусотия.

 

Ветрило от тиквички с кайма и кашкавал

Продукти:

3 по-малки тиквички или 2 по-големи

400 г кайма (можете да използвате смес от свинско и говеждо)

1 глава лук

3 скилидки чесън

кашкавал за поръсване

сол

подправки на вкус

Приготвяне:

Измийте тиквичките, обелете ги – ако имате пресни млади тиквички, няма нужда да ги белите.

Нарежете тиквичките на ивици, без да ги режем напълно – оформете един вид акордеон (или ветрило).

Посолете и оставете за около 15 минути – тиквичките ще си пуснат сока.

  Цяла тава с кюфтета за стотинки. Сочна, бърза и вкусна рецепта от тефтерите на баба

Към месото добавете ситно нарязан лук и копър, след това и счукан чесън.

Напълнете с месото прорезите в тиквичките.

Прехвърлете тиквичките върху тавичка, застлана с фолио.

Покрийте с фолио и печете на 180 градуса за около 40 минути.

Поръсете ветрилата с кашкавал и ги оставете да се запекат без фолио, докато кашкавалът се разтопи.

Пожелаваме ви добър апетит! ?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Едно време всички лекувахме с виетнамското чудо: Можеше да се излекуваш от много неща
Next: Родината ни е прекрасна, обаче не е случила на народ

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.