Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само 3% от домакините знаят тази хитрост! Побързайте да прочетете и вие, нека увеличим бройката
  • Новини

Само 3% от домакините знаят тази хитрост! Побързайте да прочетете и вие, нека увеличим бройката

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
dasdasdoasdmask.png

Свикнали сме да ползваме лука в готварството, но всъщност той крие още много неподозирани възможности. Днес ще ви разкрием някои от най- уникалните качества на лука , които ще го издигнат в очите ви:

Лучените люспи  в супата са направо супер продукт! Те ще придадат на бульона богат цвят и прекрасен аромат, а ако добавите и гъбки, ммм…

Препоръчваме да опитате.

Не изпускай тези оферти:

Свойствата на лука

  1. Лукът перфектно  премахва нагара  от тенджери, тигани, скари, грил! За да се отървете от мръсотията, натрийте мястото с прясно разрязан лук. След това изплакнете добре с вода и препарат за чинии. Сокът от лук неутрализира миризмата на изгоряло и почиства повърхността! За да не изсъхна разрязаният лук, както често се случва, го поставете в чиния върху сол.Свойствата на лука
  2. Сокът от лук е в състояние да  премахне потни петна от дрехи ! Нанесете сок върху петното, оставете дрехата да преседи така, след което изперете както обикновено. Ще бъдете приятно изненадани, жълтото ще изчезне! Лукът е и мощно средство срещу комари, мравки и други насекоми. Изсипете в купа вода, хвърлете вътре нарязан на кръгчета лук. Насекомите ще стоят настрана от това място!Свойствата на лука
  3. Лукът помогне да се справим със замърсявания на повърхността на обувките. С лук може да почистите подметки, текстил, кожени обувки. Излизат дори упорити петна от трева!Свойствата на лука
  4. Благодарение на своите антибактериални свойства, лукът помага при ухапване от насекоми и облекчава дразненето във възпалената повърхност на кожата.Свойствата на лука
  5. Отвара от лучени люспи облекчава болки в гърлото и намалява подуването. Можете да го пиете с мед, ефектът е голям!Свойствата на лука
  6. Лечебните свойства на лука  нямат край! От смлян на каша лук можете да направите маска за мазна кожа: лукът ще подейства потискащо на мастните жлези, кожата ще стане суха и възпалението ще изчезне. Много добре действа отварата от лучени кори на кожата на главата: премахва пърхота, добавя обем на косата, укрепва растежа ѝ. Препоръчително е да изплакнете косата с тази отвара след използването на конвенционален шампоан! Лечебните  свойства на луковицата  са известни на всички, но много от нас не ядат лук заради миризмата. Ще ви е интересно да научите, че характерната миризма на лук или чесън лесно се отстранява, ако хапнете няколко ореха, бадема или кедрови ядки. Това действа по-добре от ароматизатор за уста и е много по-полезно!Свойствата на лука

Ако изсушите лук на малки парченца, може да го добавите към несладки печива като  естествен аромат ! Поставете парче от лук в плика с брашно и брашното ще придобие апетитен аромат – приготвените с него домашни хляб, хлебчета и солени пайове ще са уникално вкусни …

Continue Reading

Previous: Жена разбра, че е бременна 15 часа преди да роди
Next: Въпреки, че е за плетене на чорапи, този път не е от баба ми начинът! Бързо плетене на чорапи! Толкова лесно, че и начинаещ ще се справи!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.