Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева: Говоря за първи път какво направи Лили Иванова и грешката ми със Слави Трифонов
  • Новини

Сашка Васева: Говоря за първи път какво направи Лили Иванова и грешката ми със Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
fghdgjwrqwrwqre.png

class=news>

Кадри Нова ТВ: Сашка Васева: Говоря за първи път какво направи Лили Иванова и грешката ми със Слави Трифонов

След много преживявания, на ръба на смъртта, но вече в добро здравословно състояние, Сашка Васева разказа за огромните препятствия през които е трябвало да премине последните две години.

 

Последните две години бяха драматични и трагични за мен.

Момента на интервенцията в Германия не помня, спомням си какво чувствах след това.

Една огромна празнота, озовах се в болница, сама, не разбирах никой какво говори, не можех да си поискам дори чаша вода. Постепенно понаучих някоя и друга дума.

 

Най-тежко ми беше, че бях далеч от близките си, дъщеря ми не беше ме виждала 10 месеца и мислеше, че съм я изоставила.

Все още не е свършило. В момента не виждам, но и лечението не е приключило. Ще се върна в Германия за курс лъчетерапия.

 

Сашка изрази огромна благодарност към съпруга си, който бе неотлъчно до нея през цялото време.

Спомена и Лили Иванова, която единствена от колегите й, й се е обадила да пита дали има нужда от помощ.

Има 30-годишна кариера на сцената и както самата тя казва е преминала през доста бурни години.

Като много нейни колеги, изявяващи се на сцената по време на тъмните мутренски години е присъствала на не един или два купона, където стрелбата е била част от веселбата.

Сашка каза, че познава много от тях, някои покойници вече.

Сега, след всичко преживяно намира поведението си през годините за недопустимо.

Аз съм от създателите на този жанр, но се срамувам от това.

Бях покрила душата си с жартиери и отвратителни дрехи, които сега не мога да погледна. Бях екшън героиня.

Отчита като голяма своя грешка отиването й в издателската компания на Слави Трифонов и обясни защо го е направила.

Отидох при Слави само за да престане да ме иронизира непрекъснато в предаванията си.

Чувствах обида от ролята, която Камен Воденичаров играеше. Исках всичко това да спре.

Вършила съм куп поразии, простете ми!

Искам прошка и от покойната си майка и баща ми, който е на 80 години, завърши певицата откровената си изповед пред Мариан Станков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изцедете 1 лимон, добавете 1 супена лъжица зехтин и ще ме помните до края на живота си
Next: Протестът на миньорите: Трети ден остават затворени АМ Тракия и Проходът на републиката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.