Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева ни разтърси с неочаквана изповед
  • Новини

Сашка Васева ни разтърси с неочаквана изповед

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
srgfhdhrtytryrt.png

Сашка Васева е родена на 12 октомври 1966 г. в Дупница. Завършила е “Музикална педагогика” в Югозападния университет в Благоевград. Популярността й тръгва нагоре през 1994 г. и е свързана с фестивала “Пирин фолк”. На тази сцена години наред тя е сред най-желаните, аплодирани и награждавани певци. От този фестивал през 1995 г. тръгва хитът й “Не мога да те забравя, Георги”.

През 1996 г. в НДК е организиран концерт – конкурс за изпълнител и хит на 1995 г. на “Звездата на Фолк панаир” (телевизионно предаване по БНТ 1). Зрителите избират за звезда на годината Сашка Васева с нейния хит от фестивала. През втората половина на 90-те Сашка Васева печели все повече почитатели. Заради откровеността и отзивчивостта си става любимка не само на народа, но и на журналистите.

– Госпожо Васева, в едно ваше интервю казвате: “Аз съм момиче от народа, принадлежа на народа и ще пея за народа както умея”. Досега не сте споделяли откъде и как започна вашето участие по сцените, преди да стигнете върховете на попфолка?

– Разбираемо е, медиите започват да се интересуват от някого едва когато изгрее неговата звезда. Както се случи с мен след участието ми през 1995 г. във фестивала “Пирин фолк”. А когато и през 1996 г. зрителите на БНТ ме избраха за звезда на годината, вече тръгна тази слава и публикациите следваха една след друга, често повтаряйки вече написаното. Никой не ме е попитал, преди да навъртя близо 30 години, какво съм правила, дори не знаят и хората, и журналистите, че аз не съм блондинка, както пишат, а съм чернокоса…

А станах блондинка по неволя, след като кюстендилският импресарио Шамшала забеляза нашата дупнишко-благоевградска формация, с която пеехме в мотел “Рилци” в Благоевград и в други ресторанти. Изпълнявахме тогава много сръбски естрадни песни, бяха на мода, аз пеех и италиански песни.

Той ни хареса и ни предложи договор за 6 месеца в голяма кафана в Черна гора, но при изричното условие и трите изпълнителки да сме руси. И така, там нашата формация направи голям фурор, имаше хора, които куфееха здраво, а една вечер мъж от публиката стана и започна да си удря главата в колоните. Не издържах в тази чужда за мен държава, след месец се прибрах в родното си място, другите останаха… Последваха месеци в търсене на себе си.

– Дали кариерата ви след спечелената популярност беше повлияна и от други фактори, известно е, че бяхте доста разкрепостена изпълнителка? А се твърди, че сте първата изпълнителка на чалга?

– Определено да – за първото и не – за второто! В тези първи години на така наречената демокрация народът го удари на свободия и аз – палава от малка – заложих на тази карта – да излизам на сцената предизвикателна още от първия път на “Пирин фолк”

Всички се появяваха с народни носии или скромни дрешки, аз с къса червена рокля и доста открити гърди. После започнаха и онези фотосесии по жартиери, пухчета и пр.

На “Пирин фолк” хората идват, за да чуят хубавата авторска песен на македонска основа. Това бе попфолк, а не чалга! Аз съм потомка на род преселници от Македония. Закърмена съм с македонската песен. Имам многобройни участия с моите приятели Райко Кирилов, Йорданка Варджийска, Васко Лазаров и много други.

Първата ми награда от този форум на журито е през 1997-а за “Македонка”, а “Зелените очи” получи наградата на публиката. Първата звезда пък на Пиринския край и на този вид музика е Васко Лазаров с “Дари, Дари, гръм да те удари”. Държа да подчертая, че не аз съм първата, запяла този вид музика, аз просто я направих популярна заради скандалния си имидж

Трябва да се прави разлика, да се познава същността на македонската музика, а и както във всичко останало, е необходимо образоване и познания за нея. Тя трябва да се пее леко, лежерно, нежно, с т. нар. македонско белканто, както перфектно го прави Володя Стоянов.

Трябва да се вземат добрите примери, като Ваня Костова, която бе един прекрасен певец.

– Можете ли да кажете, че тежкото преживяване ви донесе едно просветляване за истинските ценности в живота, т.е. не бихте повторили нещо от това, което сте правили в живота си преди?

– На първо място, никога не бих демонстрирала с онова хлапашко самочувствие онези прелести, които не са предназначени за масова употреба. В предишните си години бях си накупила различни пухчета, дантелки и други финтифлюшки, но те бяха за фотосесиите ми, което бе грешка. Аз злоупотребявах с това, но сега, когато се промених и това бе отразено в медиите, имам подкрепата на хиляди жени в социалните мрежи. Така че сега се обръщам изцяло към дамската аудитория.

Ще пея за това, което иска женската душа, за нейните емоции и желания

Затова им казвам днес – обърнете внимание на мъжете си.

Ще пея стойностна музика и песента, която ще изпълня на “Пирин фолк” – “Боже мили”, е такава.

Докато бях в болницата със съпруга ми Христо Бакърджиев, с мен се свърза младият композитор Юлиян Асенов, който се вдъхновил от моята съдба и я описал в песен, която се ражда в Радомирския манастир. Аз му помогнах да доизкусурим текста, който е негов, заедно с музиката, а аранжиментът е на Светослав Лобошки. Чрез нея благодаря на Господ, че съм жива. А Юли пожела да я изпеем заедно в дует.

В песента “Боже мили” всяка дума сякаш е сътворена само за мен. В нея се пее: “Боже мили, плаче ми душата, с теб преминах през огън и вода…”. Наистина с Него преминах, той ме преведе през тези тежки изпитания. И затова песента е благодарствен химн към Него и я пея с тази нагласа. И знам, че всеки, който я чуе, ще бъде лекуван. Колкото и да звучи невероятно, смятам, че тази песен е заредена с енергия от преживяна болка и с цялата ми радост, че отново съм жива.

Защото аз бях там, при мъртвите, когато 12 часа ме оперираха

Мъжът ми е преживял страшни мигове, когато ме гледал в реанимацията, цялата в маркучи и проводници, апаратура, като извънземна, но бяла и неподвижна.

Досега се налагаше да бъда на периодични прегледи, но след последния преглед лекарите бяха категорични, че ще се наложи и немалко сеанси лъчетерапия.

– Кога срещнахте мъжа, на когото, казвате, че дължите втория си живот. Как се запознахте…?

– Оказа се, че съм направила правилния избор за мъж в живота си. Избрала съм го с перспективата той да ми спаси някога живота, както и го направи, като ме отведе в Германия. Мъжът ми е живял 30 години там и умееше да лавира, да намери вратите през институциите, от които зависеше провеждането на това сложно лечение.

Срещнах го, когато бях вече на 33 години. На тази Христова възраст много исках да имам деца. Ходих на различни гледачки да ми кажат кога ще се омъжа. Щото много се въртяха около мен, но никого не харесвах.

Една от гледачките ми рече: Ще се омъжиш тогава, когато поискаш. Но помоли Господ да ти изпрати твоя партньор

Така и направих – помолих се. Имам една приятелка, казва се Рихад, която бе от Пакистан, а живее в Благоевград. Открих я, след като ми бяха разказвали, че има дарба да предсказва. Тя ме попита: “Добре, какво искаш да знаеш?”. Казах й и тя рече: “Дай ми една твоя вещ, ще сънувам тази нощ и ще ти кажа какъв е резултатът”. На другия ден разказа съня си. “Сънувах, че идва сестра ми с голяма погача.

Това е твоят късмет, голям късмет, и ще дойде до една седмица”. След седмица беше моят рожден ден. Малко преди това срещнах този мъж в клуб БИАД в София. Там бяхме с Рихад, тя го видя и почти извика: “Ето го, идва!”. Запознахме се. Поканих го на рождения си ден и той дойде. В един момент сложи вратовръзката си на моята шия… и сякаш ми направи магия, сякаш ме завърза за него. И така до ден днешен.

– Вече 24 години, а продължава ли тази магия?

– Като всяко семейство и ние сме имали своите проблеми. Но в сублимните моменти, в моменти на изпитания сме заедно. И може би от опита си смятам, че всяка дама трябва да обръща внимание на партньора си всеки ден. Не да бъде красива за мъжете в работата си, за колегите, а да бъде красива вкъщи. Защо трябва да ходи с един и същи пеньоар из дома, защо тя да не е изкусителката, а не да го изкушават навън? Мъжете пък е добре да разберат, че те трябва да са мили със своята половинка. Защото това е истината – миналото и бъдещето е на българското семейство.

Дънов е казал, че ще оцелеят 150 семейства в България, защото скоро предстоят големи катаклизми. Това казват и Сава Севрюкова, Ванга и други големи пророци. Настъпва преломно време, трябва да променим света, трябва да обичаме ближните си, а след тях и всички българи, да бъдем задружни. И да си помагаме. Да бъдем щедри едни към други, тогава ще има щастие на планетата и тя ще оцелее.
Грешната диагноза

Десет – толкова години фолк легендата Сашка Васева живее в заблуда за здравословното си състояние. След като дълго време медиците я уверяват и лекуват от атрофия на очния нерв, след редица опити при различни лекари и доверявайки се безуспешно на народни илачи в дирене на спасението, става ясно, че има доста по-сериозно заболяване – тумор на мозъка. Следва операция в Германия, където отстраняват големия като яйце тумор, и започва бавно възстановяване.

Михаил АХЧИЕВ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добра новина: Нова радост за българските пенсионери
Next: Поредна рокада в bTV: Ето кои са новите водещи на Тази събота и неделя

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.