Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева отново заблестя на сцената, изповяда се пред публиката: Попаднах в клопка
  • Новини

Сашка Васева отново заблестя на сцената, изповяда се пред публиката: Попаднах в клопка

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
gsdfhdfhrere.png

Емблемата на поп фолка у нас, „дупнишката Мадона“, както я нарекоха, вече 30 години не слиза от пиедестала на популярността.

Сашка Васева , за която последните 2 години бяха жестоко изпитание от Съдбата, след като се наложи да отстранят голям тумор от мозъка й, в момента се възстановява от тежката операция и по всичко личи, че няма търпение отново да се завърне при любимата си публика.

„Сама не мога да повярвам, че 30 години съм публична личност и мога да кажа емблема и символ на фестивала “ Пирин фолк „.

Това е моята музика, но си признавам, имах забежки и попаднах в клопката на чалгата с „Левовете в марки“ и други емблематични песни.“ Това заяви в емоционална изповед легендарната изпълнителка, която въпреки битката с тумора и опитите да си върне зрението, отново се качи на сцената в гр. Сандански.

 

Завръщането й е точно три десетилетия след първата й поява в Летния театър в южното градче. Сашка изпълни песен в благодарност на Господ – „Боже мили“, и вярва, че със светлината на тази авторска македонска песен ще се пречисти от чалгата, която е изпълнявала през годините.

 

Представянето беше в дует с младия певец Юлиян Асенов. Участието на Васева в последното издание на „Пирин фолк“ беше изключително успешно. Сашка спечели общо три награди – отличие на журналистическото жури, второ място на фестивалното жури и приза „Свети Врач“, който се присъжда от общината в Сандански.

 

Финала на „Пирин фолк 2023“ постави ангелският глас на Емилия, която се завърна на сцената на фестивала след цели 20 години. Изпълнителката представи рецитал с любими македонски песни, както и композиции, които са били отличавани с призове на престижния форум в годините. Особено емоционално бе посланието на Емилия, която сподели огромното си вълнение да стъпи отново на таз

 

и сцена, на която е направила първите си стъпки, пише „България Днес“.

За капак двете изпълнителки се щракнаха в общ кадър, а усмивките им говорят повече от всякакви думи:

 

Continue Reading

Previous: Герой на плажа! Варненец спаси четири живота за два дни
Next: 36 години от световния рекорд на Стефка Костадинова, неподобрен и до днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.