Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева се качи на сцената след тежкото боледуване! Предизвика истински фурор, неузнаваема е
  • Новини

Сашка Васева се качи на сцената след тежкото боледуване! Предизвика истински фурор, неузнаваема е

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
sashasksaskvaskvas.jpg

Сашка Васева се качи на сцената на зала 1 в НДК. Тя направи това след тежко боледуване и множество операции заради тумор. Легендата на българската музика беше почти година на лечение в Германия.

Вече видимо се чувства по-добре, макар и да си личи, че е отслабнала доста и е загубила част от приликите със себе си от преди някоя друга година. Операциите и химиотерапията са казали своята дума, но тя има силен дух и очевидно няма да се откаже. Завръща се на сцената като истински герой. Това е нейната втора изява, след като през септември беше на „Пирин фолк“.

Този път тя не беше седнала, движеше се по сцената, макар и да не вижда добре и да има нужда от помощта на придружител. Задържа се на крака и получи бурни овации, които със сигурност ще помни дълго.

Тя бе поканена да пее на благотворителен концерт, заедно с частно парти на голяма фирма. Тя сподели сцената с Веселин Маринов, Емилия, Дичо, Рут Колева и друг.

Не изпускай тези оферти:

На събитието бяха видяни още Александър Кадиев, Наталия Симеонова, Мария Силвестър, Катето Евро и още други известни лица от шоу бизнеса.

Както я познаваме от 90-те години дупнишката Мадона – Сашка Васева още веднъж изненада почитателите си с демонстрация на силен характер и хъс за живот.

От интервю на световноизвестния български аниматор и номиниран за „Оскар” Теодор Ушев става ясно, че въпреки недоброто си здравословно състояние Сашка е участвала в нов негов проект и се е справила блестящо. Ушев разказа много интересни подробности около снимките на първия си игрален пълнометражен филм, „φ1.618“, с който на 8 октомври ще бъде открито поредното издание на елитния кинофестивал по литературни хитове „Синелибри“.

Звукът е бил в ръцете на носител на „Оскар“, който се е съгласил да се труди месеци наред за „φ1.618“ срещу една десета от традиционния му за Холивуд хонорар. Мартина Апостолова, която е в една от главните роли, е висяла заради каскада на 100 метра над земята и едва после е признала на Ушев, че има страх от високо.

Най-изненадващото обаче било, когато Сашка Васева е приела предложението да участва в лентата, въпреки че точно в този момент е била в изключително тежко здравословно състояние.

„Тя е изумителен професионалист – дойде, пя, игра със страхотен стоицизъм. Просто доказа, че е по-силна от болестта. Присъствието ѝ е много важно“, разкри Теодор Ушев пред bTV.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заради скандално изказване млада пловдивчанка е намразена от всички сервитьори в България
Next: В голям наш град забраниха паленето на скара и приготвянето на зимнина навън! Ще глобяват яко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.