Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева смая с признание: Лекарите в Германия останаха изненадани
  • Новини

Сашка Васева смая с признание: Лекарите в Германия останаха изненадани

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
sdfsdgdfgdfgfd.png

Отивам на генерален преглед, да се види какво е състоянието на мозъка ми на скенер. На база на това ще се заключи какво последно може да се направи. Засега се развива перфектно, но този скенер ще покаже какво. Това каза в интервю за „Телеграф“ легендарната фолкпевица Сашка Васева.

„Преминах през много тежки неща, но преминах с Всемогъщия. Той беше с мен. И както написаха: „Бог я обича“ – това е най-хубавото нещо, което са писали за мен“, признава тя.

„Аз усещам Бог чрез душата си. И всеки трябва да знае, че Бог не обича само мен, Бог обича всички. Той ни е дал от божествената частица. И всеки може да направи оная връзка, която му трябва“, добавя дупнишката Мадона.

„Моята мисия е да пея за божествените истини и да ги казвам на българина. Защото българският народ е богоизбраният народ. И това скоро ще го разберем. България е „Земята на мляко и мед““, споделя тя.

Ето какво още каза Сашка Васева пред „Телеграф“:

– На Пирин фолк преди няколко дни вие пеете, хората плачат. Сашка, как стана това?

– Получи се този енергиен мост между артиста и публиката. Това е мечтата на всеки един изпълнител. Тази връзка е енергийна между сцената и публиката и ако е масово, това е най-голямото постижение за един артист. Много хора ми казаха, че са се разплакали и пред екрана.

Явно тази енергия е ударила хората в сърцето, защото тя е свързана с моята съдба. Аз пея: „Боже, мили, плаче ми душата, с теб преминах през огън и вода“. С Всемогъщия!

– А как се появи тази песен?

– Дошла е на Юлиян Асенов, когато е бил в Радомирския манастир, дошла му е изведнъж. С внушението, че трябва да ме открие на всяка цена и да я изпее с мен. И той ме открива в Германия чрез телефона на мъжа ми. Аз тогава нямах никакъв телефон, бях в болницата в Мюнхен. Той ми изпрати демозапис, веднага я харесах. И я научих наизуст, защото не мога да виждам, трябваше по слух. И като се върнах от Германия, за пет минути я записах.

Но енергията, която вложих, е от това, което преживях през тези 10 месеца в клиника в Германия в борба със смъртта. Така че тази битка се претвори в песен.

– Какво в Германия ви държеше, какво ви даваше сила?

– Аз преоткрих, защото и преди го знаех, псалм 91 от Библията – „Божията закрила“. Той е дълъг и изключително силен, препоръчвам го на всеки, особено в моменти на трудност. Ще цитирам само началото: „Който живее под покрива на Всевишния, пребъдва под сянката на Всемогъщия“. Това е! Този, който може всичко! И аз се облегнах на него.

Преминах през много тежки неща, но преминах с Всемогъщия. Той беше с мен. И както написаха: „Бог я обича“ – това е най-хубавото нещо, което са писали за мен.

– Вие казвахте ли си този псалм в Германия?

– Карах мъжа ми да ми го чете всеки ден. И сега ми го чете и го уча наизуст, още не съм го научила целия, но трябва да го направя. Много хора, които са свързани духовно с мен, ми казват винаги да започвам сутрините с молитвата „Отче наш“ , за да направя канала. От там нататък – псалм 91.

Хората трябва да знаят, че когато са под сянката на Всемогъщия, проблемите преминават като изпитание и продължаваш нататък. Както Кубрат Пулев казва: „Продължаваме напред“. Това е българският дух!

При публичните личности това се забелязва повече. Има много българи, които са с моята диагноза и с моите проживявания, а никой не знае за тях, защото не са публични личности, но те се борят и продължават напред.

– А имаше ли икона или амулет, които ви помогнаха в тези трудни времена?

– Имах един амулет, като паричка. Намерих го в Германия на земята, точно преди да ми изтекат водите. Раждах там през 2000 г. На едната страна на немски пишеше: „Господ те закриля“. А на другата бе изографисан свети Христофор. Прочетох неговата история. Аз я запазих тази паричка и я държах много години при мен. Сложих й верижка и я носех.

Но започнах да правя много грешки. Давах погрешни неща от себе си, правех лошо внушение. Давах еротични снимки, които не бяха моето аз.

На българина трябва да повдигам душата, а не тези страсти. Няма нищо лошо в тях, напротив, всичко е човешко, но това не бях аз, не е моята същност. И оттам тези грехове, които се отразяваха на моята душа, се отразяваха и на комуникацията ми с висшите светове. Тогава носех на синджирче амулета със свети Христофор и през 2014 г. той изведнъж се скъса и падна, не можех никак да го открия. Аз държах много на него!

Години наред той не бе с мен. И изведнъж сега по време на лечението отидох до един манастир в Германия. Там има щандче с иконки и сувенири. Моят съпруг Христо изведнъж ми каза: „Искам да ти взема ето това“. И взе един ключодържател. И отблизо вижда, че това е свети Христофор от едната страна, а от другата пише: Gott schuetze dich – Господ те закриля!

Същото нещо, което изгубих някога, сега го открих отново. И разбрах, че Господ ми е простил за нещата, които съм направила между 2000 и 2014 г. Защото направих много грешни неща. Моята мисия е да пея за божествените истини и да ги казвам на българина. Защото българският народ е богоизбраният народ. И това скоро ще го разберем. България е „Земята на мляко и мед“.

– Митичният рай. А срещала ли сте се с някакви свети хора?

– Не и няма как да разбера. Това са неведоми неща. Аз усещам Бог чрез душата си. И всеки трябва да знае, че Бог не обича само мен, Бог обича всички. Той ни е дал от божествената частица. И всеки може да направи оная връзка, която му трябва.

Най-важната връзка – с Всемогъщия. Той може всичко, но човек трябва да разбере и да се обърне навътре в себе си, към сърцето. И да разбере на кой господар се кланя – на парите или на Създателя. Това са две различни неща.

– А какво ви казаха лекарите в Германия?

– Лекарите в Германия направо се втрещиха от много бързото ми подобряване и казваха на мъжа ми да пия това, което пия. А аз нищо не пия, никакви лекарства не взимам, просто имам добър апетит. Храната прави борбата, както е казал борецът Лютви Мехмедов. Много правилно го е казал.

Аз обичам да си похапвам, както знаят хората и от „ВИП Брадър“. А туморът ми изсмука силите, бях станала 40 килограма с мокри дрехи. Никога не съм била толкова слаба и немощна! За една година с добър апетит и с желание за борба станах двойно. Обаче ми отива!

Искам да кажа на дамите: Не отслабвайте! Някой беше казал, че съм сложила филъри. Никакви филъри не съм слагала, просто малко сланинки отгоре и те са една пухкавина, която отива на жената. Жената е хубава пухкава. Ми Мерилин Монро каква е била – пухкава! Ама е световен секссимвол!

– А какво ще правите следващата седмица в Германия?

– Отивам на генерален преглед, да се види какво е състоянието на мозъка ми на скенер. На база на това ще се заключи какво последно може да се направи. Засега се развива перфектно, но този скенер ще покаже какво.

– А ще лежите ли в болница?

– Предпочитам да съм в квартирата при мъжа и децата. Аз дори вода не знам как да си поискам, хайде „вода“ знам, че е Wasser, ама пак не знам немски да говоря. Много е страшно да не знаеш езика. А не мога да го науча, защото не общувам с германци, само с децата и мъжа ми.

– Стискаме палци и ви желаем наистина да ни пратите добри вести от Германия!

– Благодаря на българския народ, че живо се интересува от съдбата ми. Много хора преживяват подобни неща и имат нужда от подкрепа.

– Хората ви обичат!

– Да, много хубави неща ми се случиха наистина в последните месеци и това ми дава сила да продължа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аня Пенчева: Написах книга за Ламбо, която никоя дъщеря не иска да прочете
Next: Народният лечител Слав Хрелев: Космическият кръст в Проглед пази България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.