Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев избухна срещу майка си Катето Евро: Аз ви казах да не я взимате
  • Новини

Сашо Кадиев избухна срещу майка си Катето Евро: Аз ви казах да не я взимате

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
casdvcsdavdsfbvfdsbf.png

В петък вечер от 20:00 ч. по bTV очаквайте един от най-веселите епизоди на „Аз обичам България“, с участието на великолепните Катето Евро и Chef Александър Таралежков от „MasterChef“, които влизат в отбор КАДИЕВ, и очарователните Марта Вачкова и Михаела Филева, които са в отбора на КЕДЪРА.

Много смешни и забавни моменти ще се редуват с любопитни и интересни факти за родината, а играта „Героите сред нас“ ще накара всички в студиото и пред екраните да се гордеят, че са българи.

Наградата в епизода по традиция ще е типично родна – чудна колекция вкусни български компоти, а кой отбор ще се „домогне със зъби и нокти“ до нея – ще стане ясно в петък вечер.

След като Сашо Кадиев не пропуска случай и почти във всеки епизод включва някоя история за майка си – актрисата Катерина Евро, ето че най-накрая самата тя ще „връхлети“ на живо в епизода със страхотната си енергия и чувство за хумор.

А за да е пълно щастието и да не е тя единственият „отличник“ в играта „Кутия на времето“, в противниковия отбор ще блесне и комедийната хала Мартина Вачкова, която в тази игра ще се окаже най-голямата й конкуренция. Обичаните актриси ще „плуват в свои води“ в играта с кутиите и без никакви задръжки буквално ще си „задържат“ предметите, скрити в тях. Покрай всеки от „трофеите“, всяка от тях ще сподели и по някоя интересна история, свързана с предмета и с отминалите времена.

В разгара на играта водещата Алекс Сърчаджиева ще провокира всеки от играчите да сподели на какво животно се оприличава, преди да ги „хвърли“ в следващото сериозно музикално предизвикателство с животински елемент. А защо Кадиев ще се обърне срещу майка си с репликата „Аз ви казах да не я взимате!“ – зрителите ще разберат съвсем скоро в ефира на bTV.

Освен гласовита и красива, Михаела Филева ще се окаже и особено талантлива художничка, но дали късметът ще е на нейна страна в петък вечерта – ще си проличи в едно от завъртанията на „Kолелото на съдбата“, пише България Днес.

„Колко са ни умни капитаните!“, ще възкликне Алекс Сърчаджиева след една от игрите, а Марта Вачкова ще „похвали“ съотборничката си с думите: „Толкова си хубава, че хич не трябва да не ти пука!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Цънцарова аут от ефира на bTV?
Next: Съпругът ми и аз гладувахме, за да могат децата ни да имат всичко необходимо, а сега сме самите, те дори не се сещат за нас

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.