Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев напуска BTV, зрители ридаят
  • Новини

Сашо Кадиев напуска BTV, зрители ридаят

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
dasjasdasyasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Би Ти Ви се разделя с Александър Кадиев след 11 години, в които актьорът беше лице на предаването „Преди обед”, пише „Уикенд”.

Актуалният тв сезон е последният, в който синът на Катето Евро се изявява като тв водещ. Вече му търсят заместник, който ще поеме работата му с Деси Стоянова от есента.

Кадиев сам поискал да напусне телевизията, макар че не се оплаквал нито от заплащането, нито от екипа, твърдят запознати източници. Той обаче вече не издържал натоварването от ранното ставане и ежедневния близо 3-часов ефир, които съчетава с вечерни театрални представления, непрекъснати пътувания из страната и чужбина и от време на време – снимки във филми.

Работата в „Преди обед” изисква непрекъснато да е на разположение в телевизията. Това спъвало актьорската му кариера. В последната година синът на Катето Евро отказал участие в цели два сериала, в които му предлагали добри пари и интересни роли. Снимките за сериал обаче се точат по 10-12 часа всеки ден, а Сашо е в телевизията до обяд. Няма кой да го чака с часове, докато се появи на снимачната площадка.

По същия начин стоят нещата и с кинофилмите. Звездата няма почти никакви роли на голям екран заради „Преди обед”. Двете части на филма на Ники Илиев „Завръщане” се сред малкото му появи в киното, и то само защото режисьорът се е навил да се съобразява с програмата на актьора. „Вечно пътуваше, вечно беше зает, вечно го чакахме да се появи”, разказвал е Илиев преди време. Малко режисьори са склонни на подобни жертви.

Телевизията е прът в колелата и на театралните изяви на Сашо. Преди време той беше част от трупата на Малък градски театър „Зад канала”, получи награди „Икар”, участваше в представления по текстове на големи драматурзи, а напоследък не е имал почти никакви премиери. Играе само в старите си представления, с които обикаля по турнета, но има амбиции за още интересни роли и награди. Основната му цел била да гради кариера като актьор, а не като телевизионен водещ, още по-малко – като журналист. Ето защо след 11 години в ефира на Би Ти Ви той е решил да сложи точка и да се завърне към основната си професия – актьорството.

Само преди година Сашо беше пред уволнение, след като в прекия ефир на „Преди обед” се чу как псува тогавашния премиер Кирил Петков. Актьорът не знаеше, че микрофонът му е включен, и си позволи да изрази своето отношение в много крайна форма, което стана достояние на всички зрители. Скандалът беше огромен. Кадиев се извини за нецензурния си език и уволнението му се размина. Само година по-късно обаче сам е решил да си тръгне.

В Би Ти Ви се чудят кой може да го замести до Деси Стоянова. Двойката е любима на много зрители и, макар че често критикуват водещия, хората трудно могат да си представят журналистката с друг екранен партньор. Търси се човек, който напомня Сашо, без обаче да го имитира. Той трябва да е забавен и артистичен, за да компенсира сериозността на колежката си. Трябва да е популярен, за да започне веднага да привлича зрители, вместо да се налага тепърва да му създават фенска маса.

Трябва да има и разностранни интереси заради разнообразните теми в шоуто.В 11-годишната история на предаването често се е случвало Сашо да го няма в студиото и тогава Деси най-често е водела сама. Случвало се е да го замества колегата му Башар Рахал. Той обаче едва ли ще се навие да води за постоянно, защото има много ангажименти като актьор, продуцент и преподавател в собствената си школа по актьорско майсторство. Трудно би намерил време за ежедневен ефир с години, защото това означава да се откаже от всичко останало.

Конкурентите на „Преди обед” – „100% будни” в БНТ1, привлякоха за водещ друг актьор – Стефан А. Щерев. Като юноша той е бил в актьорската школа, в която се е изявявал и продуцентът на „Преди обед” – Георги Тошев, което обаче не означава, че Тошев ще покани Щерев в предаването си. Друг актьор, който се появява ежедневно по телевизията, е Дарин Ангелов. Той е панелист при Гала в Нова тв, така че е свикнал с натоварването.

Но в „Преди обед” задълженията му със сигурност ще бъдат по-сериозни от тези в „На кафе” и едва ли ще може да ги съчетава с работата си на щат в Народния театър или с многото филми и сериали, в които участва.

Ако вземат журналист за заместник на Сашо, предаването може да стане прекалено сериозно. Трябва да е някой със силно изявено чувство за хумор. До есента има достатъчно време, за да могат в телевизията да премислят всякакви възможности, докато изберат най-подходящия партньор за Деси. Вероятно ще е проблем, ако се спрат на някой, който всеки път идва навреме на работа. Тогава водещата вече няма да може да ползва дежурната си смешка със закъсненията на колегата, която вече 11 години пробутва като проява на чувство за хумор.

А дали ще може да измисли нова закачка, не е ясно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за този младеж! Кондукторка изгони пенсионерка от влака, а той стана
Next: 5-годишно момче извади сестра си през горящ прозорец и се върна да спаси кучето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.