Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев предупреди България: Тази вечер не излизайте навън!
  • Новини

Сашо Кадиев предупреди България: Тази вечер не излизайте навън!

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
sashasodaskdaosdk.jpg

кадри bTV

Зловещи предсказания направи водещият на „Преди обед” по bTV за датата 22.12.2022. Той заяви, че до края на века няма да има друга с толва много двойки и това било много лоша поличба за деня.

 

Според астролози и нумеролози, на този ден трябва да се внимава много, защото датата носила „кармимчна разплата”.

Не изпускай тези оферти:

Кадиев заяви, че тази вечер не трябва да се излиза навън, особено когато часовникът показва 22:22. „Стана ми приятно страшно”, успокои обстановката колежката му Деси Стоянова. Журналистката се надсмя на суеверията, по които се увлече сина да Катето Евро.

 

Като модерен човек, тя очевидно не вярва на астрологията и че цифрите в датите са нещо повече от любопитно съвпадение. „Важното е довечера да не се видим в 22:22, че да няма кармична разплата”, заяви Сашо Кадиев. „Няма никакъв шанс да се видим тази вечер”, отряза го Деси.

Още клюки от Преди обед:

Какво се случва между Деси Стоянова и Кадиев

Търпението на хубавицата вече поддава пред постоянните опити за майтап на Кадиев

Този път Деси Стоянова едва сдържа нервите си след поредната адски неуместна шега на Сашо Кадиев.

Водещата на „Преди обед” по bTV Деси Стоянова буквално избухна в коментара си за случая с разменените бебета в столичната болница „Шейново”. Необичайно за нея, тя повиши тон и ръкомахаше, докато обясняваше колко ужасна е тази грешка.

Журналистката, която е и майка, беше категорична, че случаят ще причини огромна психологична травма. Тя убедено заяви, че родителите трябва да си търсят правата и да поискат огромно обезщетение от болницата. Стоянова беше крайно възмутена и от начина, по който една от майките е била уведомена за случая и как при нея дошла да я убеждава, че „и другото дете е много хубаво”. Думите ѝ намериха подкрепа от седмичния коментатор в „Преди обед”, спортният журналист Ники Александров, пише vihrogon.bg.

„Ако това беше някоя болница в западна страна, щеше да е пред фалит, след като плати обезщетението”, коментира той. Александров обаче цитира и статистика, която сочи, че в САЩ годишно има 28 000 случая на разменени бебета. Двамата обърнаха внимание и на страха, който ще обхване много родители след огласяването на случая.

„И аз съм раждал в „Шейново”, опита да се пошегува Сашо Кадиев.

В отговор той получи такъв смразяващ поглед от колежата си Деси Стоянова, че веднага разбра, колко неуместно е било да осмива ситуацията. 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте къде живее едно от разменените бебета, майката отрича за размяна: Това си е моето
Next: Потрес: Ето колко пари получава публиката в Стани богат

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.