Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашо Кадиев шокира след напускането: Това никога не съм го казвал
  • Новини

Сашо Кадиев шокира след напускането: Това никога не съм го казвал

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
sahaswtqwtqw.jpg

Мина седмица от този последен емоционален ефир и сега, като влязох в  гримьорната, ми стана емоционално. Това са много хубави неща, тук се случиха
всички хубави неща в този период. Намерих си мястото, намерих си гласа, станах
почти професионалист. Това сподели в ефира на bTV бившият водещ на „Преди обед“
Сашо Кадиев.

 

„Фрапира ме реакцията на публиката, след като обявих, че не напускам. Не съм
очаквал, че до такава степен тези хора са ме заобичали, били са с мен и изказват
своето съжаление, че няма да сме заедно вече. След признанията в социалната мрежа,
които получих, си дадох сметка, че не е било напразно“, призна актьорът.

 

Пред водещия Светослав Иванов Кадиев сподели доста лични неща за покойния си
баща. „Интересуваше се от много неща, много любопитен човек. Беше предприемчив
човек. От ден първи никога не е работил за някой друг. Едно от първите му начинания,
когато е бил тийнейджър, е отглеждал гъби в мазето на блока и после ги е продавал.

 

В зората на демокрацията правеше реклама, значки, фланелки, по едно време правеше
майонеза „Евро“, на майка, с нейния лик“, разкри той.

И призна какво налудничаво нещо му се е случило, докато е бил на почивка с годеницата
си в Италия.

 

„Не съм го разказвал на никого досега. Точно на годишнината от смъртта му, 27
юли, с моята годеница Ива бяхме в Милано. Седнахме на едно ресторантче до катедралата
в центъра. Поръчах си няколко неща, които татко обичаше, да му ги нарека, той
обичаше много сладко, лимончело… Да си хапва. В момента, в който на масата дойде
тирамисуто и аз забодох една лъжица и си я сложих в устата, изведнъж духът на
татко се всели в мен, настани се заедно с мен.

 

Тялото ми се блокира, в продължение на 20 минути не мога да мръдна от стола.
20 минути бях в контакт с баща ми, всички спомени ме връхлетяха, започнах да плача
и да се смея. Всички хубави и лоши моменти минаха като на лента.

 

И някак си през шепот, молитви и разговор с баща ми, докато ядях това тирамису,
преживях това сливане.  За първи път ми се случва, бях толкова щастлив

20 минути стоях изкривен на масата. Усетих ги като един миг“, призна той.

 

На въпрос какво ще прави оттук нататък, Кадиев шеговито заяви: „Безработен съм
, който иска да ме подпомага, ще пусна сметка в интернет“. Но после съвсем сериозно
сподели за новите предизвикателства, които го очакват в театъра.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената, дала гласност на случая с обезобразеното момиче: Страх ме е!
Next: Скръбна вест! Отиде си един от най-уважаваните хора в държавата

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.