Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • САЩ остават дългосрочно фокусирани върху Индо-тихоокеанския регион въпреки опасенията за
  • Новини

САЩ остават дългосрочно фокусирани върху Индо-тихоокеанския регион въпреки опасенията за

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
САЩ остават дългосрочно фокусирани върху Индо-тихоокеанския регион въпреки опасенията за

Блинкън: Този век ще бъде оформен от това, което се случва в Индо-тихоокеанския регион

САЩ остават дълготрайно фокусирани върху Индо-тихоокеанския район макар опасенията за съветска експанзия против Украйна, сподели през днешния ден американският държавен секретар Антъни Блинкън, представен от Асошиейтед прес.

Американският първи посланик е в австралийския град Мелбърн за утрешната среща с сътрудниците си от Австралия, Индия и Япония.

Страните вземат участие в Четиристранния разговор за сигурност – блок на демокрациите от Индо-тихоокеанския район, прочут също като „Куад “ и основан за въздържане на районното въздействие на Китай.

„Няколко други неща се случват по света сега, някои от вас може да са го забелязали. Пред нас е предизвикването с Украйна и съветската експанзия. Работим непрекъснато по това „, сподели Блинкън в първото си обществено изказване след идването си в Австралия.

„Ние обаче знаем, а държавният глава знае по-добре от всички, че това столетие ще бъде завършено от това, което се случва тук в Индо-Тихоокеанския район „, добави той.

Визитата на Блинкън има за цел да затвърди ползите на Съединени американски щати в Азия и устрема им да се опълчват на възходящата агресивност на Китай в района. Държавният секретар ще посети също Фиджи и ще разиска възходящите опасения от Северна Корея със своите сътрудници от Япония и Южна Корея в Хавай.

Австралийската външна министърка Марис Пейн, която ще ръководи срещата на „Куад „, сподели, че в дневния ред на диалозите ще бъдат включени въпросите за разпределението на имунизациите против COVID-19, кибер- и основните технологии, противодействието на злонамерената и рискова дезинформация, тероризма, морската сигурност и климатичните промени, отбелязва Българска телеграфна агенция.

Continue Reading

Previous: Момиче самосатастрофа на бул. Черни връх в София.Няма пострадали, а
Next: Ужас! Двама младежи загинаха в катастрофа в Плевенско – КРИМИНАЛНО

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.