Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Сбогом, легендо: Почина голям български футболист
  • Без категория

Сбогом, легендо: Почина голям български футболист

Иван Димитров Пешев декември 26, 2025
Screenshot_9

Той беше част от славния състав на „Марек“, победил Байерн Мюнхен

Легендарният защитник на „Марек“ Александър Кючуков почина на 75-годишна възраст в навечерието на Коледа. Тъжната вест съобщиха от футболния клуб от Дупница, чийто цветове той защитаваше в най-славните години на отбора през 70-те години на миналия век, предаде Дунав мост.

Александър Кючуков е роден на 8 януари 1950 година и прави своя дебют в мъжкия футбол едва 16-годишен. Той остава верен на Марек през цялата си активна кариера в периода от 1966 до 1979 година.

Поклон пред една легенда

От футболния клуб в Дупница изразиха своите съболезнования към семейството и припомниха огромния принос на Кючуков за българския спорт.

„С прискърбие съобщаваме, че в навечерието на този светъл празник след боледуване ни напусна футболист от легендарния отбор на Марек от 70-те години на миналия век – Александър Кючуков“, написаха от „Марек“.

Железният защитник беше част от състава, който записа една от най-големите победи в историята на българския клубен футбол – триумфа с 2:0 над немския колос Байерн Мюнхен през 1977 година в турнира за Купата на УЕФА. Година по-късно той вдигна и Националната купа на страната след победа над ЦСКА на финала.

Уникален световен рекорд

Семейство Кючукови остава в историята с уникално постижение. Те държат рекорда за най-много представители от един дом, играли в елитната футболна дивизия на България. Това са Александър Кючуков, неговият брат Емил, баща им Янко (известен като Чантра), както и синовете им Анжело и Янек Кючукови.

Александър Кючуков е баща на друг емблематичен футболист на „Марек“ – Анжело Кючуков. Неговото наследство на стадион „Бончук“ ще остане завинаги в паметта на феновете като символ на вярност и борбеност.

Continue Reading

Previous: Избери си число от 1 до 60 и виж какво е твоето късметче от баницата! Вижте повече..👇👇
Next: Семейството на Любослав Пенев обяви, че на 27 и 28 декември ще се проведе благотворителен турнир по минифутбол в подкрепа на легендарния футболист. Близките на Пенев разкриват, че той е приел новината от турнира в София с огромно вълнение и благодарност.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.