Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сварете ябълка с дафинов лист и ще забравите за аптеките. Фантастично домашно средство
  • Новини

Сварете ябълка с дафинов лист и ще забравите за аптеките. Фантастично домашно средство

Иван Димитров Пешев юли 16, 2022
adafaifiene.png

Ябълка и дафинов лист – две съставки, които често се използват в кухнята и мнозина нямат представа каква лечебна сила имат заедно.

Дафиновият лист се използва главно за подправяне на различни сосове и супи. Но той може да направи много повече. В комбинация с ябълката подобрява зрението, намалява възпаленията и облекчава болката.

Редовната консумация на този чай от дафинов лист и ябълки намалява възпалението на ставите, регулира кръвообращението, помага при мигрена, укрепва имунната система и помага в борбата с респираторните заболявания. Ябълката съдържа антиоксиданти с противовъзпалителен ефект. Този чай е богат и на витамин С, така че е отличен и при грип и настинка.

Консумирането на тази напитка също ще укрепи сърцето ви. Дафиновият лист помага в борбата със сърдечните заболявания, намалява стреса и кръвното налягане.

Тази напитка е подходяща и за диабетици и като превенция срещу диабет, защото регулира нивата на кръвната захар.

Друго предимство на тази напитка е, че забавя стареенето на клетките. Тя е много полезна при астма, възпалени бронхи, а също така подобрява мозъчната функция.

Приготвяне на напитката:Винаги използвайте изсушен дафинов лист, тъй като пресните листа могат да бъдат токсични.

Необходими съставки:3 дафинови листа1 ябълка1 л водапо избор: канела и мед

Приготвяне:Измийте и разрежете ябълките на 4 части и премахнете камерите им. Нарежете на по-малки парчета.

Налейте вода в тенджера и я сложете да заври. След това добавете дафинов лист и канела и варете 5 минути.

Вижте още: Успешна загуба на килограми – спазвайте прости правила!

Накрая добавете ябълките, махнете от котлона и оставете под капак за 10 минути. Прецедете готовата напитка, добавете мед и пийте сутрин на гладно или вечер преди лягане. Никога обаче за период по-дълъг от 2 седмици.

Споделете тази чудесна рецепта с приятелите си!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Димитър Димитров: Във фирмата ми се работи 6,5 часа на ден с 2 месеца платен отпуск – хората трябва да са щастливи
Next: Майката Татяна Филатова уби 9-месечния си син – не можела да гледа как му бият инжекции

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.