Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сварих един банан с кората, изпих течността и на сутринта не повярвах на очите си
  • Новини

Сварих един банан с кората, изпих течността и на сутринта не повярвах на очите си

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
banansanaskora.jpg

Може би все още не сте чували за вълшебните свойства на банана. Оказва се, че той е изключително полезен за здравето, а особено ценен е вареният банан с кората .

Не особено известна е тази рецепта, но се оказва, че е отлична при справянето с редица здравословни проблеми , като особено с авитаминоза и невроза.

Бананът, богат на магнезий, може да окаже чуден ефект върху нервната система и помага да се отпуснем, като се бори със стреса и нормализира функциите на мозъка. Той не е само източник на енергия, но има и много други ползи, като тези на калия, полезен за мускулния тонус.

Богат е също и на фосфор, благодарение на който се усвояват по-добре въглехидратите. Друга важна съставка към въпросната „отвара“ е канелата, която е много полезна при понижаването нивото на захарта и холестерола в кръвта. Според някои проучвания тя дори е добър антисептик за организма.

Не изпускай тези оферти:

Тази простичка бананова отвара е полезна при артрит, артроза, мигрена и дори като помощник при борбата с килограмите. Как да си я приготвим?

бананова отвара ползи

Необходими продукти:

1 узрял и сладък банан

1-1,5 чаена лъжица смляна натурална канела

1,5-2 литра вода

Сложете водата на котлона и щом заври сложете обеления банан и канелата. Намалете и варете 10 минути. Можете да я подсладите, като добавите мед (не захар). Тя помага за стабилизиране на нивата на кръвната захар.

Прецедете и пийте топла половин час преди сън. След 30 минути ще започне да отпуска вас и вашите нерви и да ви приспива.

Още рецепти:

Фугите на плочките понякога развалят външния вид на плочката. Потъмняват и се замърсяват доста бързо. Особено ако са светли, тогава замърсяването е много забележимо върху тях.

Искам да кажа за един начин, който помага с помощта на евтини средства бързо и лесно да направите фугите на плочките идеално чисти.

За да приготвите разтвора, ще ви трябва лимонена киселина, сода за хляб, течен сапун за пране.

Съвет. За да добавите аромат, препоръчвам също да използвате етерично масло с любимия ви аромат.

Изсипете 1 супена лъжица лимонена киселина в съд. След това го досипете с половин чаша гореща вода. Това е необходимо, за да се разтвори добре лимонената киселина.

След това добавете 1 супена лъжица течен сапун за пране и сода за хляб, както и няколко капки етерично масло.

Съвет. Ако замърсяването е силно, тогава сапунът за пране трябва да бъде 2 супени лъжици.

След смесване на тези съставки ще забележите, че се е образувала пухкава маса с мека пяна. След това вземете четка и нанесете тази смес върху повърхността. Използвам голяма четка с твърд косъм.

След нанасяне на продукта изчакайте 5 мин. През това време съставът ще работи. И след това минете с четката.

Остава само да вземете леген с вода, да навлажнете кърпа там и да измиете остатъците от продукта и замърсителите. Плочките и фугите са идеално чисти.

Периодично правя това почистване, за да не стигнат фугите на плочките до силно замърсено състояние.

И все пак всеки път след измиване водата ми е много мръсна, което показва, че плочката все още има нужда от често миене.

Добре е, че методът е прост, не е скъп, така че можете да почиствате фугите и плочките доста често. И аз горещо препоръчвам този метод и на вас.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Филип Аврамов с първи думи след личната трагедия: Изпаднах в дупка! Сринат съм
Next: Откpaднaх peцeптaтa oт eднa пpиятeлкa, мaлкo мe e cpaм дa cи пpизнaя, нo тoлкoвa ca вкуcни, чe нe мoжaх дa нe нaдникнa в тeфтepa й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.