Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Свекървата записала на видео кавгата на сина си и снаха си, след което я показала на сина си и едва тогава очите му се отворили
  • Без категория

Свекървата записала на видео кавгата на сина си и снаха си, след което я показала на сина си и едва тогава очите му се отворили

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_33

Снаха й отиде в спалнята да плаче, синът й излезе на балкона да пуши, а Катерина остана на дивана… Сцената, която току-що се бе разиграла пред очите й, й напомни за събитията отпреди двайсет години…

Снаха й отиде разплакана в спалнята, синът й излезе на балкона да пуши, а Катерина остана да седи на дивана… Сцената, която току-що се беше разиграла пред очите й, й напомни за събитията отпреди двадесет години… Бащата на сина й беше смятан за идеален мъж:

Той не хленчеше, не пушеше, беше семеен и вземаше дейно участие във възпитанието на детето. Изобщо обичаше да възпитава – детето си, него, глупавите си съседи, всички…

В съзнанието ми изплува ярка картина: мъж, който едва се сдържа, порицава сина си за двойката по математика. Четворката не била достатъчно добра оценка за сина му.

А вината за двойката падаше върху нея, небрежната майка, която е трябвало да се грижи за детето си, но не е успяла да го направи. Разбира се, на нея ѝ беше неприятно от тези упреци, но основното, което тревожеше Екатерина Василиевна в този момент, беше състоянието на сина ѝ.

Такъв необмислен натиск може завинаги да обезкуражи детето да учи. Но това не е най-важното. Какво може да израсне от дете, което чува само упреци от баща си? В края на краищата мъжът не е знаел как да похвали, да утеши или просто да покаже любовта си.

Може би той не е обичал никого, освен себе си, “съвършен” във всяко отношение. Синът изглеждаше толкова малък и нещастен, че този път Катерина Василиевна не искаше да слуша аргументите на съпруга си. Тя го спря рязко. “Кой е той?

Какво толкова специално е постигнал в живота си? Знае само как да се самоутвърждава за сметка на семейството си. Катерина казва всичко това на съпруга си в очите и го напуска. Скоро тя се омъжва за втори път.

Отношенията между сина ми и доведения му баща се развиха почти веднага и всичко беше наред. Изглеждаше, че миналото няма да се повтори. Но днес, гледайки сина си, тя сякаш виждаше първия си съпруг. Скандалът беше напълно провокиран от него.

Той се вкопчваше във всяко движение и дума на съпругата си… Катерина Василиевна, разбира се, не се включи в скандала, но записа всичко на лаптопа си. Видеото зашеметило сина ѝ.

Той се вгледал в себе си и осъзнал колко ужасно е било поведението му. А когато майка му му напомнила за баща му, синът се смутил напълно. Изминали шест месеца.

Отношенията на сина със снаха му са се нормализирали и те очакват ново попълнение в семейството. Но Екатерина Василиевна не изтрива записа. Той може да се окаже полезен отново.

Continue Reading

Previous: Един съсед ме помоли да се преструвам на негова съпруга за 15 минути и аз не отказах, но не знаех какъв подарък ме очаква
Next: Зеленски постави условието! Кога отива при Путин

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.