Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свекърва ми искаше да се откажа от сина си… А накрая се оказа, че е криела страшна тайна
  • Новини

Свекърва ми искаше да се откажа от сина си… А накрая се оказа, че е криела страшна тайна

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
casdcsdcdscfdkmvkdfvldf.png

Макар че взех всички тестове и преминах всички прегледи, едва след раждането разбрах, че имам специално дете.

Съпругът ми и аз очаквахме с нетърпение раждането на първото ни дете. Щастието ни беше помрачено единдствено от отношението на майката на съпруга ми към моята бременност, тъй като тя каза, че само луди хора раждат в наши дни.

А иначе още от първите дни със свекърва ми бяхме в отлични отношения. За три години семеен живот нямах един конфликт с майката на съпруга ми.

Обаче бях шокирана от това как свекърва ми прие новината за предстоящото попълнение в семейството.

Мъжът ми също беше шокиран от изявлението на майка си и направи няколко опита да я убеди да си мери приказките, но майка му имаше само един отговор:

— Има семейства, които изобщо живеят без деца и при тях всичко е наред, но вие веднага решихте да раждате. Дори нямате собствен дом, а сте решили да се сдобиете с наследници.

Майката ми ме подкрепяше по телефона, доколкото можеше, защото живееше в друг град. С мъжа ми дори не искахме да чуем да се отървем от детето, въпреки че свекърва ми непрекъснато ни говореше за това.

Едва след раждането научих, че съм родила слънчево дете със сериозни патологии. След раждането свекървата се появи в родилния дом и започна да настоява да се откажа от бебето, защото той ще съсипе живота ни:

– Няма да можеш дори да родиш второ дете, защото няма да имаш време за това, а съпругът ти няма да издържи на такъв стрес и ще тенапусне.

Майка ми се разплака и ме посъветва да направи както казва свекърва й. Съпругът ми започна да мисли да напише отказ от бебето. Само аз бях твърдо убедена, че сме са семейство и можем да преодолеят всичко.

Мъжът ми ме напусна, когато синът ми беше на една година, той просто каза, че не може да го понесе, че се смущава от собственото си дете, че го смята за свое наказание. След като съпругът ми напусна семейството, бях оставена в ада, нямах пари дори да си купя храна.

И тогава в живота ми се появи баба Маргарита, бабата на съпруга ми по бащина линия. Тя пристигна и ми каза със сина ми незабавно да се преместим при нея.

Дори не знаех, че мъжът ми има баба, защото баща му почина преди повече от десет години, а тя е живяла съвсем наблизо.

Историята, която ми разказа баба Маргарита, ме шокира.

Оказа се, че свекърва ми е родила първото си дете още преди тя и съпругът й да се оженят, а детето й е било със същата диагноза като моя син.

Това заболяване се предава по майчина линия в семейството на свекървата, но баба Маргарита разбрала за това едва години по-късно, тъй като нейната снаха и свекърва внимателно пазели тази тайна: леля й и две от сестрите имали същото заболяване.

След раждането на дъщеря й моята свекърва веднага написала отказ от нея и казала на бъдещия си съпруг, че детето е починало по време на раждането и тъй като тя е вписана в болничните документи като самотна майка, никой не го е питал него за нищо.

След известно време младите хора се оженили и година по-късно имаха напълно здраво бебе. Баба Маргарита продължи:

„След известно време синът ми започнал да говори за още едно дете, но снахата не се съгласила за нищо на света. Когато синът ми започнал да настоява, снахата не издържала и разказала за раждането на болна дъщеря. Синът ми започнал да търси дъщеря си и разбрал, че тя е починала преди година в специализирано училище-интернат. Сърцето на сина ми не издържа на това и той получи масивен инфаркт, който стана причина за смъртта му.“

Бях много шокирана, че нито съпругът ми, нито свекърва ми не казаха нищо за наличието на наследствено заболяване в семейството им. И съпругът, и свекърва ми първо скриха тази тайна от мен, а след това подло я ме оставиха сама да решавам този проблем.

Изобщо не съжалявам, че такъв негодник като мъжа ми напусна живота ми. Синът ми пък наскоро претърпя сърдечна операция и расте като гальовно и послушно дете. Баба Маргарита пък ми направи така, така че подлият внук и майка му да не могат да отнемат апартамента от мен и нейния син.

Съвсем наскоро баба ми ме запозна с внука на един от нейните приятели и скоро ще узаконим връзката си. Бъдещият ми съпруг е детски лекар и много бързо се сприятели с любимия ми син.

Впрочем, веднага казах на приятеля си, че ще живеем с баба Маргарита, защото тя е най-близкият и скъп човек за мен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Винаги слагам монета във фризера, когато отсъствам повече от два дни: ето защо!
Next: Мистериозни експлозии, идващи от дъното на Черно море, изправиха Турция на нокти

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.