Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свекърва ми разкри тайната на перфектните тиквички, вкъщи хапваме само от тях
  • Новини

Свекърва ми разкри тайната на перфектните тиквички, вкъщи хапваме само от тях

Иван Димитров Пешев юни 4, 2023
svasriiuuursrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Свекърва ми реши да ми даде умен съвет, при приготвянето на тиквички.
Какъв е сюжетът в кухнята обикновено – пълно е с дим, печката е в пръски от мазнина, а в мозъка ми се въртят картини как трябва да чистя цялото мазало. Е, оказва е, че имало и малко по-лесен начин да приготвя тиквичките и всички вкъщи да са доволни.

 

Всичко от което се нуждаете е:

Тиквички

Брашно

Сол

Олио

Вода

 

Приготвяне:

Обелете тиквичките и ги нарежете на колелца с дебелина около 1,5 см.

 

В купа смесете шепа брашно и чаена лъжичка сол.

 

До купата поставете чаша с вода.

 

Сипете олиото в тигана и включете котлона на ниски градуси

Това е много важен нюанс.

Тиквичките се овалват в брашното със сол и се потопят в чашата с вода.

 

После ги поставяте в тигана.

 

Пържите ги от двете страни, докато не добият лек загар.

 

Въпреки че приготвяте тиквичките на много по-слаба температура, това не отнема много повече време. Така ще избегнете пръските мазнина и дима в стаята и ще с наслаждавате на вкусно хапване.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва голяма изненада: Шеф Манчев с ново уникално предизвикателство
Next: Спасете орхидеята с малко канела! Ще пусне нови листа и ще си върне красотата

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.