Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свекърва ми сипва сол в нарязан лимон, а щом научих защо почнах и аз
  • Новини

Свекърва ми сипва сол в нарязан лимон, а щом научих защо почнах и аз

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
wtdtgdftewrewrew.png

Всички сме чували за многото полезни свойства на лимона. Използва се при готвене, добавя се по време на консервиране и също към чай.

Лимонът съдържа голям брой полезни вещества, които имат благоприятен ефект върху човешкото тяло.

“Видях, че свеърва ми често пъти нарязва лимона и го поръсва със сол. Попитах я защо и щом ми каза не само, че онемях, ами започнвах и аз да го правя”, с тези думи читатела на jenata.blitz.bg започва писмото си, което изпрати на фейсбук страницата

Ето и част от невероятните ползи на нарязания лимон, поръсен със сол:

Ферментирали лимони
За нормалното функциониране на човешкото тяло са необходими не само витамини, но и калций, фосфор, минерали и много други. Всичко това се съдържа в лимоните. Освен това те имат способността да предотвратяват натрупването на вредни вещества в организма.

Ето защо, ако искате храносмилателната ви система да работи перфектно, не забравяйте да включите лимоните в диетата си. Те са особено полезни сутрин.

Затова не се отричайте от удоволствието да пиете чаша горещ чай с резен ароматен лимон. Но полезните свойства на лимона могат да се увеличат няколко пъти, ако спазвате този метод – да нарежете лимона и да го поръсите със сол. За това имаме нужда не само от сол и лимон, но и от стъклен буркан.

Процес на ферментация на лимоните
Този процес запазва уникалните свойства на лимоните! Той е изключително популярен в много страни по света.

“И така, вземаме стъклен буркан, за предпочитане двулитров или малко повече. Аз го измивам старателно със сода, за да унищожа всички патогени.

Сега оставете контейнера да изсъхне. Взимаме няколко лимона и ги измиваме внимателно. Може дори със сода за хляб. Сега ги избършете добре и след това направете няколко разреза отгоре с нож.

Взимаме солта, най-добре е грубо смляна. Сипваме я на дъното на буркана. Лимоните също се пълнят със сол и се слагат в буркан.

Затваряме буркана с капачка и го оставяме на проветриво място. При тези условия процесът на ферментация на лимоните ще започне по-бързо”, казва читателката

Но защо да правим това? Причината е проста – поради ферментацията и солта количеството на минералите и витамините в лимона се увеличава няколко пъти.

Кога ферментиралите лимони са готови за консумация?
Когато минат три дни лимоните могат да се вземат от буркана и да се ядат. Те могат да се добавят и към всякакви ястия. И освен това, можете редовно да триете лицето си с резанче от лимона и така ще си гарантирате гладка и сияйна кожа.

Но това не са всички полезни качества на ферментиралите лимони. Те са в състояние да намалят високото кръвно налягане, имат антибактериални свойства и премахват брадавици и мазоли.

Необходимо е само да нарежете малък резен лимон и да изтръскате проблемното място.

Пробвайте този невероятен трик и няма да съжалявате за многото му полезни плюсове.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли феноменалната Момера, която изцерила Ванга? Ето как лекува днес
Next: Баба Мария ви разкрива смес за спешна помощ на краствици, които увяхват – после раждат до есента

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.