Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светльо Младенов е застрелян от полицай. Майка му: Застреляха го като куче
  • Новини

Светльо Младенов е застрелян от полицай. Майка му: Застреляха го като куче

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
fgshdfghfgjhytjty.png

Никой не ни е дал никакво обяснение. Това каза пред news24sofia.eu майката на простреляния Светльо Младенов от кв. “Ботунец” от полицай след гонка в София.

“Много ми е трудно. Никой не ни е дал никакво обяснение от сутринта какво се случва с детето ми. Нищо не знам. Чета от интернет“, сподели майката на простреляния 18-годишен Светльо Младенов.

Тя разказа, че последно се е чула с момчето вчера в 18 ч.

“Каза ми “Мамо, аз съм добре. Каквото и да става винаги ще те обичам”. Не знам къде е ходил, не знам какво е правил.

В Районното ми каза, че е жив и задържан.

Когато отидох и видях 20 полицая с наведени глави, ми беше ясно, че детето ми не е живо.

Няма как да откарат детето ми в рамките на 15 минути от “Токуда” до Съдебна медицина. Той е починал вероятно на път за “Токуда” и е пренесен рано сутринта в Съдебна медицина.

 

Никой не ми даде обяснение какво се случва от детето ми. Вместо да му правя бал догодина, аз ще го погребвам. Искам полицая да застане пред мен и да ми каже как и кой му позволи да ми застреля детето като куче“, настоя майката.

Едно от момчетата, което беше задържано в дома си разказа своята версия за случая.

“Бяхме се видели с едни момичета. Стояхме до един блок. Полицията мина, започнахме да бягаме и започнаха да стрелят. Стреляха четири-пет пъти. Хванаха Гошо, а Светльо го застреляха в крака и рамото, вуйчо падна на земята. Аз избягах“, каза той.

Първоначално излезе информация, че жена полицай е простреляла младежа, но това бе опровергано.

Според неофициална информация момчето е застреляно в корема и е починало от загуба на кръв в линейката, която е пътувала към болницата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Застреляният след гонка с полицията Светльо задигнал 20 лв. от удареното с тръба момиче
Next: Извънредно от Пазарджишко: Мъж изби семейството си и се самоуби

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.