Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Световноизвестна пътешественичка отиде във Варна и онемя след като видя този паметник
  • Новини

Световноизвестна пътешественичка отиде във Варна и онемя след като видя този паметник

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
sdfgfhdfhgfbfgbfgbfg.png

Ако има град в България, който да пази най-топла връзка с разпадналия се СССР, това е Варна. Части от града сами по себе си са като резерват за онази отминала епоха, пише Petel.bg.

В града падат една след друга сгради дворци от царската епоха, но съветските паметници, се извисяват непоклатими над морската столица и напомнят, че градът някога е преименуван на Сталин. Във Варна могат да се видят най-страхотните примери за социалистическия бруталистичен стил в архитектурата.

 

Това е един от козовете на града да привлича туристи. Ето какво пише пътешественичката Ками Напора. Тя поддържа блог за пътешествия в страните от бившия соц. лагер и СССР. Ками не пести хвалебствия за видяното във Варна.

„Една от причините, поради които реших да посетя Варна, беше да видя бруталистичния шедьовър – Паметника на българо-съветската дружба. И не ме разочарова.

Разположен на хълм с около 300 стъпала до там, паметникът е полуизоставен, но все още много впечатляващ. Гледките отгоре също не са лоши; струва си да се изкачите чак до върха.

Но както се оказа, из цяла Варна има още много интересни примери за архитектура на социалистическия реализъм и да открия всичко това беше едно от любимите ми неща да правя там. Знам, че не всеки оценява този тип архитектура, но ето няколко снимки на готини сгради (и известния паметник), които намерих във Варна.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нещо страшно се е случило с депозитите в банките през 2023 г., финансист каза какво
Next: Любимците на Дракона – зодиите, за които 2024 ще бъде ЗЛАТНА ГОДИНА според китайския хороскоп

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.