Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светослав Илчовски каза цялата истина за спора между държавата и земеделците и кой наистина е прецакан от ситуацията
  • Новини

Светослав Илчовски каза цялата истина за спора между държавата и земеделците и кой наистина е прецакан от ситуацията

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
sdfhfghfgjdfgjfg.png

Крупен зърнопроизводител коментира пред бТВ истината за украинското зърно, за пазара, за протестите.

Светослав Илчовски не крие, че още на 20 години става милионер от производството на зърно. Притежава 130 хиляди декара земя в България и около 90 хил. декара в Румъния.

„Директните плащания са ограничени за земеделците, но на нас ни плащат „зелени плащания“ – за спазване на зелени производствени практики, да пазим почвата и да облагородяваме земята“, обясни пред Стоян Георгиев Илчовски, който е сред най-големите производители в страната.

Според него изказването на премиера Денков за „преговорите с терористи“ е глупаво.

„Бойко Борисов ги подхлъзна да говорят глупости“, посочи той.

„Слънчогледът не е борсова култура. Той е с манипулирана стойност. Дава се, че има свръхпроизводство на слънчоглед, а то няма.

Нито украинският слънчоглед влияе на цената, нито нашият. Знам, че този слънчоглед го няма. Докладът на Министерството на земеделието на САЩ е манипулиран. Този слънчоглед“, посочи той.

„Украинското зърно няма да повлияе на цените. Цената в търговската мрежа на олиото в момента е манипулирана.

Трябва да е около 2 лева, а тя е повече. Аз няма да участвам в протестите. През последните 3 години се създаде голям балон. Фермерите не бяха подготвени за мениджърите, които продадоха скъпи трактори, за семената, които растат без влага“, добави Илчовски.

„Бившият настоящ премиер ги подведе. Контролира се всичко. Не е спирал контролът– продавайте евтино, защото идва евтиното от Украйна – това е замисълът.

Те трябва да продават под себестойност и са на загуби. Те са на огромни загуби заради скъпата себестойност на декар. Цената не е световна. Слънчогледът не е на борса. Няма такава на света. Определя се, че цената ще е такава и край“, допълни производителят.

„Утре ще протестират хората, които са прецакани. Европейската субсидия се използва за наддаване между фермерите.

Арендата на декар е от 350 килограма зърно до 600 килограма на декар при калкулация на сегашните цени – твърде са си надскочили бизнеса“, обясни един от най-големите производителите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудотворна икона лекува. Вижте я и я усетете! Молитвата е
Next: Извънредна ситуация в центъра на София, почерня от полиция

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.