Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът на киното потъна в скръб: Почина обичан от всички режисьор
  • Новини

Светът на киното потъна в скръб: Почина обичан от всички режисьор

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
vdccwcbdffbdfhdf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Режисьорът на едни от най-големите филмови класики – Уилям Фридкин, почина на 87 години. Носителят на „Оскар“ стои зад легендарни продукции като „Екзорсистът“ и „Френска връзка“.

Смъртта му беше потвърдена от съпругата му. Той е американски филмов режисьор, сценарист и продуцент.

Печели „Оскар“ за „Френска връзка“ през 1971 година и „Златен глобус“ за „Френска връзка“ през същата година. Сред многото му филми са и хитовете „Извънредни директиви“ и „Да живееш и умреш в Ел Ей“.

Той е роден през 1935 година в Чикаго, Илинойс, в семейството на бивш моряк, полупрофесионален софтболист и продавач на мъжки облекла Луис Фридрих и съпругата му Рейчъл, еврейски имигранти от Руската империя.

Баща му никога не е печелил повече от 50 долара на седмица, а по-късно умира в бедност. Майката на Уилям работи като медицинска сестра в операционна и има стабилен доход.

След като завършва училище, той започва да работи в Чикагската телевизионна компания WGN-TV и дава старт на режисьорската си кариера от заснемането на телевизионни предавания на живо и документални филми, предназначени за телевизия.

Един от неговите документални филми „Хората срещу Пол Кръмп“ – разказ за осъден на смърт афроамериканец, бит от полицията, получава награда на филмовия фестивал в Сан Франциско.

През 1965 г. Уилям се премества в Холивуд, където заснема последния епизод за телевизионното шоу „Часът на Алфред Хичкок“, озаглавен (Off Season).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Радев на среща с Тагарев, ето какво си казаха
Next: Двама пияни се биха с полицаи и лекари, потрошиха районното – познайте къде

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.