Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът на музиката потъна в скръб, само на 46 г. си отиде голямо име
  • Новини

Светът на музиката потъна в скръб, само на 46 г. си отиде голямо име

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2024
sdfvsdfvdfgdfhgfjghjhg.png

Реге певецът Питър Антъни Морган почина в неделя на 46-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.

Той е вокалист на групата „Морган херитидж“, която основава заедно със своите четирима братя и сестри.

 

Семейството помоли за уединение и благодари на хората за тяхната любов и подкрепа. В изявлението, публикувано в социалните мрежи, не се съобщава причината за смъртта.

Министър-председателят на Ямайка Андрю Холенс написа в социалната мрежа „Екс“, че е наскърбен от новината. Той определи смъртта на певеца като „колосална загуба“ за Ямайка и реге музиката, предаде БТА.

Морган, известен като Пийта, е син на ямайски реге певец Денрой Морган.

През 1994 г. заедно с братята и сестрите си създава групата „Морган херитидж“, която през 2016 г. печели награда „Грами“ за най-добър реге албум.

„Ако слушате реге и кънтри музика, ще чуете, че в тях има много истории“, казва Морган пред Асошиейтед прес през 2018 г. „В регето разказваме историите на хората, които страдат“.

 

Още една скръбна вест:

 

Почина известният пловдивски лекар – сексологът Здравко Илиев. В последните месеци той се е борил с коварна болест.

Д-р Златко Илиев беше известен с политическите си пристрастия, дългогодишен член на СДС. Един от инициаторите на Клуб 10 на СДС, в който членуваха творци от всички гилдии, лекари, интелектуалци.

Беше и една от емблемите на класическата пловдивска бохема.

„Голяма загуба! Не мога да изброя на колко хора е помагал, колко артисти е приютявал в дома си, колко деен човек в различни сфери беше. Какъв пълноценен, шарен и активен живот живя“, коментира близкият му приятел – актьорът от Драматичен театър – Пловдив Симеон Алексиев.

Поклон пред паметта на д-р Златко Илиев!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е най-големият ни град след Освобождението – не е София
Next: Честито! С 5% по-скъп ток от лятото! ОТПАДАТ и евтините НОЩНИ цени

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.