Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свещениците предупреждават: Не носете червен конец на ръката си, не знаете истинското му предназначение
  • Новини

Свещениците предупреждават: Не носете червен конец на ръката си, не знаете истинското му предназначение

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
scsahastasascasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки от нас има някакви вярвания и суеверия, които спазва. Едно от най-разпространените поверия за пазене от лоши очи, против уроки и за добър късмет е да носим червен конец на китката си.

Това поверие се спазва още от раждането ни, когато майките ни връзват червен конец на китката и не го свалят, докато не се скъса.

Но се оказва, че според свещениците, тази практика не само не ни помага, но може и изключително сериозно да ни навреди.

Архимандрит Филип е един от свещениците, които отричат тази практика.

На първо място, разбира се, той поставя факта, че църквата не поощрява и не приема използването на каквито и да е амулети и талисмани, защото те са част от предхристиянските традиции на българите, от времето, когато сме били езичници.

Архимандрит Филип споделя, че тези практики се изповядват от различни секти, които не са част от православната църква и тази ритуал не е по-различен.

ПО ДУМИТЕ НА СВЕЩЕНИКА, ПОДОБНИ РИТУАЛИ СА ОТКРИТИЕ НА ДЯВОЛА.

Ето какво още смята свещеникът по темата: „Той (б.р. Дяволът) действа хитро – просто не закача за известно време хората, които вярват в измислиците му, но след това тези хора попадат в капана на дявола, след което у тях се появяват сериозни духовни проблеми.

Ако те не се покаят в тайнството на изповедта в каноничната православна църква, не се разделят с всички видове суеверия, не започнат да търсят помощта и закрилата на Бог, тогава тези хора постепенно изпадат в ужасна депресия, често полудяват и се самоубиват. И всичко започва с ето такива конци.

Имайте предвид това, и не приемайте нещата, които ви подхвърля дявола“. За свещениците този конец не само не помага, но може да навреди много повече на носещия го.

Може би най-добрият начин да се защитим от злото си остава молитвата – а вие как мислите?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сложете малко олио в млякото: Получавате за нула най-вкусния сос, който дори го няма в ресторанта!
Next: Ето какво се случва, когато един орел остарее-Той прави нещо удивително, преди всичко да е приключило

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.