Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свидетелски показания завързаха нова мистерия със зверството с Дебора
  • Новини

Свидетелски показания завързаха нова мистерия със зверството с Дебора

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
zfzxfxgsdgdft.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Противоречиви свидетелски показания, разминаване във фактите, описани в тях, колебания и несигурност, садистична жестокост при нападението над 18-годишната Дебора и категорично отричане от страна на адвоката на обвинения в тежкото престъпление Георги Георгиев. Това показват данните, отразени в протоколите от разпитите, проведени до момента и в съдебно-медицинската експертиза, пише сайтът „За истината“.

Първата съдебно-медицинска експертиза, е извършена от доктор Теодор Стаматов на 29 юни т.г. Тогава той е посетил пострадалото момиче в отделението по неврохирургия на университетската болница в Стара Загора, прегледал го и се е запознал с медицинската документация от историята на заболяването, в която не е отразена приемната диагноза.

Множеството наранявания на Дебора са обработени под локална анестезия, била й е направена и компютърна томография (скенер). Съдебният лекар констатира „травматичен оток, кръвонасядания и охлузвания на лявата половина на лицето и клепачите, кръвоизлив в лявото око, счупване в областта на синусите и сътресение на мозъка“.

Описани са подробно и 21 порезни рани по тялото, които според д-р Стаматов имат характеристиките да са получени от наранявания с макетен нож. Останалите травматични увреждания според него са причинени от тъпи предмети.

Заключението на експертизата е, че описаните трамватични увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а по свидетелски показания следва да се прецени дали претърпяното мозъчно сътресение е съпроводено с пълна загуба на съзнание.

В текста на експертизата никъде не са посочени 400-те шева на раните, макар районният прокурор на Стара Загора Таня Димитрова да заяви на пресконференция на 30 юли, че те били преброени от лекаря, изготвил експертизата. Броил ли е шевовете, попитахме и ортопеда д-р Стоян Петров, обработил първи Дебора в Спешния център.

Отговорът му бе, че в един момент се уморил да шие, защото на по-дългите разрези е правил до 15 шева.

На пострадалата Дебора не са били извършени редица медицински изследвания.

Например не е взета кръвна проба за наркотици, каза д-р Стоян Петров, според когото това не било негово задължение, „имало си полиция“. Но в протокола от полицейския разпит на майката на жертвата – Ивилина е записано, че тя сама поискала да й направят такъв тест.

Казали й да купи тест от аптеката, в който били посочени 4-5 вещества, но резултатът бил отрицателен: “Докторът (не назовава името му) ми каза, че ако е имало упойващи вещества, е щяла да реагира на теста“, заявила майката пред разследващите.

В експертизата няма данни (от историята на заболяването) дали на Дебора е извършвано кръвопреливане и изследване на кръв за анемия, няма отразена консултация с реаниматор и психиатър предвид шоковото състояние, в което се предполага, че е била. Тази консултация е абсолютно необходима, казаха съдебни лекари.

Пред „За истината“ д-р Стоян Петров обясни, че при обработване на раните на момичето, е разговарял с него – то било контактно, но объркано.

При полицейски разпит съседка на Дебора, при която тя изтичала за помощ след нападението, разказва, че била обезобразена, от раните й течала кръв, а тя изглеждала в шок, не спирала да се движи и да повтаря „нападнаха ме, нарязаха ме, кръвта ми изтича, ще припадна“. Но докато било в апартамента й момичето твърди, че не изпитвала никаква болка. И едва в болницата разбрала, че има счупен нос, множество порезни рани и охлузвания.

Първоначалните полицейски разпити, по данни на „За истината“, съдържат показания на жертвата и на предполагаемия насилник, на родителите на Дебора, на нейния предишен интимен приятел Росен и на още няколко свидетели, призовани по първото досъдебно производство срещу заподозрения за нападението Георги Георгиев. Второто бе образувано на 29 юли т.г. за заплахи за убийство към Дебора.

На момичето са извършени разпити в два последователни дни – на 27 и 28 юни от различни разследващи полицаи. Свидетелските показания в двата протокола съвпадат – как мъжът е влязъл в детската стая, където тя седнала след баня по навик с хавлията си, как изглеждал като фигура и телосложение, с какви дрехи е бил облечен, как тръгнал към нея и това бил последният й спомен, а следващото, което си спомняла е как си плиска лицето в банята на съседката си и т.н. Но в показанията й от първия разпит тя казва:

“Не мога да съм сигурна кой беше мъжът, който видях вчера в стаята си…пак казвам, че по фигурата и част от брадата му, която видях, тогава си помислих, че това е приятелят ми Георги. Не видях обаче лицето му и не мога да съм сигурна, че е той“.

При втория разпит обаче Дебора твърди, че черните дрехи и маратонките на маскирания мъж, била виждала и преди, а телосложението и брадата на нападателя, макетното ножче и особено мириса на парфюма „Черна орхидея“, който приятелят и употребявал редовно, й дават основания да твърди, че мъжът, появил се в рамката на вратата й, маскиран и със сини медицински ръкавици, е бил именно Георги, но той нямал ключове за апартамента. Дебора обяснява, че често забравяла да заключва входната врата, а майка й го потвърждава.

А съседи от кооперацията не са свидетелствали пред пристигналите на мястото на произшествието полицаи да са чули шумове, скандали или писъци от жилището на насиленото момиче.

Свидетелските показания на жертвата са основата върху която прокуратурата изгражда обвинителната си теза. Свидетел на обвинението, мъж от село Братя Кунчеви, където е постоянният адрес на Георги Георгиев, твърди, че вечерта на 26 юни го е закарал с автомобила си до Стара Загора, изчакал го 15-20 минути и после се върнали заедно в селото.

В показанията си е посочил марката и регистрационния номер на автомобила си, което означава, че камерите на пътя между Братя Кунчеви и Стара Загора трябва да са регистрирали това движение, както и в колко часа колата е преминала в двете посоки.

В показанията на майката на Дебора от първоначалния й разпит, се съдържат подробни данни затова къде живее момичето, къде учи, кои са приятелите й. Споделя и впечатления на дъщеря си, че предишният й приятел Росен бил хазартна личност и употребявал трева. По думите й между тях не е имало конфликти, разделили се и той бил за кратко в чужбина.

Като се върнал пак се срещали с Дебора, но криели връзката си. В протокола от разпита на Росен обаче е записано, че след раздялата им в края на 2022 г. поддържали единствено приятелска връзка. Росен е бил разпитан като последният, който Дебора твърди, че е бил в дома й същата вечер за около час, преди нападението срещу нея.

За Георги майката разказва, че бил много ревнив, според дъщеря й, твърди, че е виждала и чатове между двамата, в които той пишел на Дебора „ще ти счупя главата“. В последните две – три седмици приятелят й я заплашвал да й отреже главата, ако му изневери, но преки свидетели на тези закани нямало, посочва Ивилина.

По часове тя разказва какво се е случило на Дебора на 25 юни и на следващата сутрин. След като получила обаждане от съпруга си през нощта на 26 срещу 27 юни, тя пристигнала бързо в Спешния център и останала с дъщеря си, а след това й в неврохирургията, където Дебора била настанена за лечение и наблюдения.

В болницата отишъл и бащата Красимир, с когото малтретираното жестоко момиче живее в Стара Загора. В показанията си той казва, че за последен път се е видял с Дебора в апартамента им на 24 юни, после заминал на работа в ТЕЦ „Марица изток 2“, където е монтьор.

На 25 юни дъщеря му отишла в Шаново на гости при майка си, която живее там заедно с 8 годишния им син. В деня на престъплението – 26 юни, останал да пренощува в семейната им къща в близко село и казал на Дебора, че вечерта няма да се прибере.

В свидетелските показания на съседката на Дебора, за които вече споменахме веднъж, тя описва подробно как момичето я потърсило за помощ, в какво състояние и с какви рани е било, както и че по-късно открила кичури от косата й, които предала на полицаите, дошли на оглед.

В показанията си от 28 юни, които Георги е дал в присъствието на адвокат, твърди, че не е напускал Братя Кунчеви, казва, че имал снимки и свидетели затова. С Дебора се познавал от 4-5 месеца, а последният им видеочат в „Инстаграм“ бил на 26 юни към 23:10 ч. По-рано същия ден казал на приятелката си, че ще бъде на рожден ден в селото.

Двамата Имали уговорка да се видят по-късно вечерта в апартамента й и Георги чакал Дебора да му пише кога да отиде у тях, защото пътят до Стара Загора бил около половин час. В 23:20 ч., докато бил в банята, тя му писала че някой й звъннал на вратата, но не разбрала какво е станало.

След това тя спряла да му отговаря. По време на чата Дебора му казала, че е пушила трева и „се държеше в необичайно състояние. Не съм мърдал от нас, вчера дойдоха полицаи в къщи и ме отведоха“ е казал още Георги по време на разпита. („За истината“ спестява голяма част от интимните подробности за отношенията между двамата, споделени по време на разпитите, от етични съображения).

Аргументите на защитата

В молба до наблюдаващия прокурор, подадена веднага след първоначалното задържане на Георги Георгиев, адвокатът му Валентин Димитров настоява за прецизиране на обвиненията и за привличането му като обвиняем по чл. 130 от НК, който е за причиняване на лека телесна повреда.

Защитникът е поискал комуникацията между Георги и Дебора в „Инстаграм“ от 26 юни, установена от полицейските служители в присъствието на обвиняемия, да бъде оформена по съответния процесуален ред и да бъде приложена по досъдебното производство.

Адвокатът на обвиняемия настоява още за:

Експертизи, които да докажат дали по дрехите на Георгиев е открит биологичен материал;

Вземането на кръвна проба и назначаването на химическа експертиза, която да установи има ли наркотични вещества или други опиати в кръвта на пострадалата;

Да се установи дали свидетелят, който твърди, че е возил Георгиев, има свидетелство за управление на МПС, тъй като от показанията му ставало ясно, че той е с начално образование. А ако същият е представил диплома за основно образование, да бъде проверена истинността й;

В друга жалба от 1 юли т.г. адвокат Валентин Димитров оспорва наложената от Районния съд в Стара Загора мярка за неотклонение на Георгиев по образуваното срещу него второ досъдебно производство за отправени закани за убийство като незаконосъобразна и постановена при нарушение на процесуални правила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НИМХ бие аларма за кошмарно време във вторник
Next: 550 лева билет за Васил Найденов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.