Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свидетел на катастрофата: Не пожелавам на никого да вижда плачещи деца, целите в кръв
  • Новини

Свидетел на катастрофата: Не пожелавам на никого да вижда плачещи деца, целите в кръв

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
svisdisltelte.png

Автобус със сръбска регистрация, превозващ деца, катастрофира на АМ „Тракия”. Има ранени. Инцидентът е станал на 217 км в посока София, до Стара Загора.

Това съобщи за NOVA Станимир Станев, заместник-главен секретар на МВР. И добави, че според първоначалната информация, пострадалите са най-малко 10, но няма данни за тяхното състояние, предаде Нова ТВ.

Автобусът, който пътувал към Белград, се е обърнал на една страна в канавката, като десетки метри от мокрия банкет са изровени. Децата се прибирали към родината си след участие във фестивал в Несебър.

Станимир Станев заяви, че все още не може да коментира причините за жестоката катастрофа. Ясно е само, че настилката е била мокра.

На мястото са пристигнали линейки, пет екипа на пожарната и пет – на МВР. Много от преминаващите коли са спрели и десетки хора са се притекли на помощ на пострадалите. Всички те са извозени до Университетската болница в Стара Загора, потвърди за NOVA директорът на лечебното заведение проф. Йовчо Йовчев.

По негова информация най-малкото хоспитализирано дете е на 6 години, а най-голямото – на 17. Четири от приетите деца са изпратени на скенер. Един от възрастните ранени е със сериозна травма на крака и вероятно ще се наложи ампутация.

Свидетел на случилото се, които също е помагал на пътниците в автобуса, каза за NOVA, че всички качени в линейките са били в съзнание. Имало дете и двама възрастни, които обаче били във видимо по-тежко състояние.

„Не пожелавам на никого да вижда подобна гледка – плачещи деца, целите в кръв“, сподели още Теодор. И допълни, че чул една от ръководителките на детската група да казва, че в автобуса са пътували 48 души. Жената разказала още, че не е имало коли, които да са попречили на движението на автобуса и той сам се е преобърнал в канавката.

С цел за осигуряване на проходимост за спешните екипи при Сливен е създадена организация за спиране на движение в участъка от пътен възел „Нова Загора“ до пътен възел „Стара Загора“.

Има и обходен маршрут: Нова Загора – Стара Загора; Околовръстен път на Стара Загора и се включва в АМ „Тракия“ при пътен възел „Стара Загора“ в посока София. Движението в района се регулира от екипи на „Пътна полиция“.

По разпореждане на главния прокурор Иван Гешев екип от следователите от Националната следствена служба заминават за мястото на пътния инцидент край Стара Загора, за да започнат следствени действия още тази нощ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първа версия за кървавия ужас на Тракия с десетки ранени деца
Next: Рокада в bTV: Братът на Ани Цолова седна на стола на известен водещ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.