Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свидетел: 10 души ритаха и биеха Евгени Минчев
  • Новини

Свидетел: 10 души ритаха и биеха Евгени Минчев

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
Screenshot_14-1.png

Свидетел изнесе шокираща информация на стартиралото днес в Софийския районен съд дело за хулиганство срещу Евгени Минчев.

„Бях на парти в хотел „Шератон“ докъм 22-23 часа. След което тръгнах с Евгени да го изпратя. До градинка „Кристал“ отидох да му взема вода от близкия магазин. Когато излязох,

 

Евгени беше на земята, а 10 човека го ритаха и биеха.

 

После група момичета се обади на Спешна помощ и момчетата избягаха“, свидетелства пред съда Цветан Христов.

Пиар експертът беше задържан в събота късно вечерта. Полицейски патрул се отзовал на сигнал за скандал между екстравагантно изглеждащ мъж и група младежи.

 

Когато полицаите пристигнали на мястото, заварили Минчев, но не и групата младежи. По неофициална информация пиарът се държал грубо с органите на реда и това е станало и повод за ареста му. Заключили Лорда в килия по Указа за дребното хулиганство.

Делото трябваше да се гледа още в неделя, тъй като е по бързата процедура, но Софийският районен съд прецени, че трябва да бъдат разпитани свидетели в четвъртък (13 юли).

По думите на свидетеля, след като ченгетата пристигнали на място, Евгени им казал да преследват биячите му, а него да го оставят на мира. Тогава органите на реда отвели Минчев към Първо районно.

 

„Не е обиждал полицаите, държеше се уважително към тях и не ги е ругал по никакъв начин“, каза още пред Темида Цветан Христов.

 

Самият Евгени Минчев обяви пред съда, че е жертва всеки ден на улицата.

„Нямам охрана, нямам коли. Аз бях пребит!

 

Все още имам кървави отоци по главата, ръцете и по слабините.

 

Мога да добавя само емоционални щрихи. Моля да бъде оправдан, за да ми се изчисти името!“, призова лордът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той е най-големият актьор на България, но днес Любо Нейков е пред тотален крах
Next: Цял живот сме яли грешно този шоколад!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.