Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свинското става мозък, като го приготвя така – буквално се разпада от кокала! Месото е крехко и меко като локум
  • Новини

Свинското става мозък, като го приготвя така – буквално се разпада от кокала! Месото е крехко и меко като локум

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
svsnaisnkasnoasn.jpg

Що се отнася до приготвянето на месо, процесът не е много труден, тъй като месото обикновено само се овкусява и се пече на скара. Няма много задължения около него, тъй като се приготвя „само“.

 

Въпреки това на някои меса им е необходимо повече време за приготвяне и това време всъщност включва печенето, което пак не ви задържа в кухнята

Въпреки че процесът на печене или пържене на месо изглежда прост, винаги трябва да се придържате към определени правила, така че месото да излезе сочно и меко отвътре и хрупкаво отвън.

Не изпускай тези оферти:

 

Между сочното и сухото месо има тънка граница, така че ако го пържите дори само няколко минути повече от предвиденото, месото веднага се дехидратира и губи сочността си.

За да приготвите свински врат, трябва да знаете, че печенето на 1 кг свински врат отнема около 1 час.

 

И така, ако месото, което трябва да изпечете, тежи 3,5 кг, тогава го печете толкова часа, колкото тежи, т.е. 3,5 часа. По-долу прочетете как да приготвите най-сочното свинско, което се топи в устата като локум.

крехко и сочно свинско
Най-сочното свинско на фурна
Продукти:

3,5 кг свински врат

1-2 супени лъжици сол

1 супена лъжица зеленчукова подправка (Вегета или подобна)

2-3 супени лъжици свинска мас

200 мл вода

1,5 кг картофи или по желание
Приготвяне:

Поставете свинския врат върху дървена дъска и го подсушете добре с хартия, ако е мокър. Посолете и овкусете месото от всички страни с ръце, като потупвате добре.

суров свински врат

Сложете 1 чаена лъжичка сол от едната страна и малко по-малко от другата страна и отстрани. Направете същото и със зеленчуковата подправка, от която трябва да сложите по-малко, за да не ви се получи солено месото.

Намажете обилно дълбока тава със свинска мас – около 1 с.л. Сложете месото в тавата и го залейте отстрани със 100 мл вода, а отгоре го намажете обилно с още една супена лъжица свинска мас.

чугунен съд за печене

вода за готвене

месо със свинска мас

Покрийте с подходящ капак и печете 1 час на 220°C (ако нямате капак, тогава сложете слой хартия за печене и отгоре още 2-3 слоя алуминиево фолио). След 1 час обърнете месото от другата страна, проверете колко вода има и добавете още 100 мл, покрийте и продължете да печете още 1 час на 180°C.

крехко свинско печено

След изминалото време месото се обръща отново, ако е необходимо се долива още малко вода и се пече още 1 час на 170°C. След като минат 3 часа, махнете капака и допечете още 20 минути на 200-220°C, за да хване приятен цвят и коричка. Извадете и покрийте с фолио.

Измийте добре картофите под течаща вода и ги нарежете на ситно (като за пържени картофи или по-дебело). Овкусете ги и ги запечете в мазнината, останала в тавата от месото.

Печете ги около 30 минути на 220°C, като ги проверявате от време на време. Картофите трябва да станат хрупкави и не забравяйте да ги овкусите по ваш вкус.

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дори 90 на сто от хората дават грешен отговор – Колко клечки има на масата?
Next: Първото животно, което видите на снимката, ще разкрие същността на вашата личност – 100 % точност

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.