Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свинското става мозък, като го приготвя така – буквално се разпада от кокала! Месото е крехко и меко като локум
  • Новини

Свинското става мозък, като го приготвя така – буквално се разпада от кокала! Месото е крехко и меко като локум

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
svsnaisnkasnoasn.jpg

Що се отнася до приготвянето на месо, процесът не е много труден, тъй като месото обикновено само се овкусява и се пече на скара. Няма много задължения около него, тъй като се приготвя „само“.

 

Въпреки това на някои меса им е необходимо повече време за приготвяне и това време всъщност включва печенето, което пак не ви задържа в кухнята

Въпреки че процесът на печене или пържене на месо изглежда прост, винаги трябва да се придържате към определени правила, така че месото да излезе сочно и меко отвътре и хрупкаво отвън.

Не изпускай тези оферти:

 

Между сочното и сухото месо има тънка граница, така че ако го пържите дори само няколко минути повече от предвиденото, месото веднага се дехидратира и губи сочността си.

За да приготвите свински врат, трябва да знаете, че печенето на 1 кг свински врат отнема около 1 час.

 

И така, ако месото, което трябва да изпечете, тежи 3,5 кг, тогава го печете толкова часа, колкото тежи, т.е. 3,5 часа. По-долу прочетете как да приготвите най-сочното свинско, което се топи в устата като локум.

крехко и сочно свинско
Най-сочното свинско на фурна
Продукти:

3,5 кг свински врат

1-2 супени лъжици сол

1 супена лъжица зеленчукова подправка (Вегета или подобна)

2-3 супени лъжици свинска мас

200 мл вода

1,5 кг картофи или по желание
Приготвяне:

Поставете свинския врат върху дървена дъска и го подсушете добре с хартия, ако е мокър. Посолете и овкусете месото от всички страни с ръце, като потупвате добре.

суров свински врат

Сложете 1 чаена лъжичка сол от едната страна и малко по-малко от другата страна и отстрани. Направете същото и със зеленчуковата подправка, от която трябва да сложите по-малко, за да не ви се получи солено месото.

Намажете обилно дълбока тава със свинска мас – около 1 с.л. Сложете месото в тавата и го залейте отстрани със 100 мл вода, а отгоре го намажете обилно с още една супена лъжица свинска мас.

чугунен съд за печене

вода за готвене

месо със свинска мас

Покрийте с подходящ капак и печете 1 час на 220°C (ако нямате капак, тогава сложете слой хартия за печене и отгоре още 2-3 слоя алуминиево фолио). След 1 час обърнете месото от другата страна, проверете колко вода има и добавете още 100 мл, покрийте и продължете да печете още 1 час на 180°C.

крехко свинско печено

След изминалото време месото се обръща отново, ако е необходимо се долива още малко вода и се пече още 1 час на 170°C. След като минат 3 часа, махнете капака и допечете още 20 минути на 200-220°C, за да хване приятен цвят и коричка. Извадете и покрийте с фолио.

Измийте добре картофите под течаща вода и ги нарежете на ситно (като за пържени картофи или по-дебело). Овкусете ги и ги запечете в мазнината, останала в тавата от месото.

Печете ги около 30 минути на 220°C, като ги проверявате от време на време. Картофите трябва да станат хрупкави и не забравяйте да ги овкусите по ваш вкус.

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дори 90 на сто от хората дават грешен отговор – Колко клечки има на масата?
Next: Първото животно, което видите на снимката, ще разкрие същността на вашата личност – 100 % точност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.