Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свирепа буря взе акъла на проф. Рачев, а той ликува: Тук морето е опънато като ново пране, а цените са
  • Новини

Свирепа буря взе акъла на проф. Рачев, а той ликува: Тук морето е опънато като ново пране, а цените са

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
rsgdfhgdfhfh.png

„Валежите в България през тази седмица няма да са кой знае колко големи. Ще има обаче локални извалявания. 

Очаква ни една прекрасна седмица, в която започва и първият есенен месец“, това каза климатологът проф. Георги Рачев, който се включи в ефира на bTV от плажа на Палма де Майорка.

 

„Морето се е опънало като ново пране. Перфектно е времето тук“, похвали се той, но призна, че в неделя е имало „една страховита буря.

Виждал съм доста, но тази ми взе акъла, тъй като бе изключително свирепа.

Яхтите подскачаха, летяха чадъри, столове, маси и какво ли не. Имаше пострадали хора. Беше много опасно“.

 

По думите му вятърът бил със скорост от над 100-110 километра в час.

Проф. Рачев коментира и какви са цените на плажа в Палма де Майорка.

„Чадърите и шезлонгите са много като бройка. Има и много празно пространство.

 

Шест евро е чадърът и 6 евро е шезлонгът. Може и по отделно да го вземеш – каквото искаш това е. Получаваш една хубава бележка и целият ден е само твое.

Храната е интернационална. Пиците са между 9 и 90 евро.

В магазина може да си намериш бира и по 1 евро, а в хотелите по 2-3 до 4 евро.

Бутилка хубаво вино около 15 евро.

Хубави рибоци може да се намерят навсякъде за около 12 и 25 евро.

Стига да искаш може да си намериш и евтини цени, а ако искаш да се правиш на голяма работа, то има и такива ресторанти, но те са малко“, каза климатологът, който се е отдал на лятна почивка.

„В събота като пристигнахме времето беше убийствено – 32 на сянка, а сянка нямаше никъде. Много влажно беше, а сега е убийствено“, поясни проф. Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радвайте се на кратката жега днес, защото до часове започват бури
Next: Дара Екимова е в болница

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.