Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свят празник: Днес черпят всички, кръстени на праведна светица, живяла като мъж
  • Новини

Свят празник: Днес черпят всички, кръстени на праведна светица, живяла като мъж

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
svasgasgdfgdfgdf.png

Интересно и пъно с обрати е житието на светицата , чиято памет почитаме на днешния 11 септември. Нейният труден и изпълнен с превратности житейски път е пример за смирение, покаяние и силна вяра.

През 5 век в  Александрия  живяла млада и красива жена на име Теодора .

Тя била щастливо омъжена, но случило се така, че изневерила на своя съпруг.

На следващия ден след изневярата младата Теодора била толкова гузна и се срамувала от своята постъпка, че отишла при игуменката на близкия манастир, за да потърси съвет.

След разговора с игуменията, Света Теодора решила, че ще стане монах в мъжкия манастир, който се намирал на около 18 км от дома на младата жена.

Речено – сторено.

Рано сутринта съпругът на Света Теодора тръгнал за работа, а тя остригала своята буйна коса и облечена като мъж се запътила към мъжкия манастир.

Похлопала на входната врата.

Вече било вечерта.

Вратарят обадил на игумена, че млад мъж желае да постъпи  в манастира.

Игуменът отказал да приеме Света Теодора още същата нощ. Поръчал младият мъж да спи вън от портите на Светата обител.

През нощта разни демони обикаляли около младата жена, но Света Теодора не се изплашила.

На следващата сутрин тя била приета сред манастирското братство с името Теодор.

Монасите се чудели на усърдието на младия монах, с което се моли, прави поклони и спазва всички манастирски правила.

Минали 8 години. Игуменът на манастира изпратил Света Теодора до града, за да купи жито за Светата обител.

Поръчал на монаха ако закъснее, да спи в близкия до града манастир.

Точно така се случило, но Света Теодора не подозирала, че в другия манастир ще й се случи много неприятна случка.

Племенничката на игумена била в манастира и като видяла младия монах Теодор, влюбила се в него и го пожелала.

Започнала да ухажва монаха, а Света Теодора нямало как да разкрие, че не е мъж.

Въпреки това, успяла да отблъсне похотливата натрапница.

Минали 9 месеца и племенницата на игумена се появила в манастира, където Света Теодора живеела и заявила, че бебето, което е донесла, е от монаха Теодор.

Игуменът не повярвал на обясненията и изпъдил Света Теодора с бебето извън манастира.

Тя се настанила в една колиба недалеко.

Не можела да се крие в близката гора или в пустинята, защото там живеели зверове.

До колибата живеели пастири и давали мляко за бебето, за даживее.

Монасите постоянно се подигравали на монаха за греха, който не е сторил.

Минали 7 години. Игуменът получил внушение Свише, че Света Теодора не е баща на бебето и той върнал обратно монаха в манастира. Настанили детето и мнимия монах в една килия.

Минали години. Настанала страшна суша.

Всички реки и езера наоколо пресъхнали. Игуменът изпратил Света Теодора до един кладенец, за който се говорело, че не пресъхва. По пътя до кладенеца Света Теодора постоянно се молела на Всевишния в кладенеца да има вода.

Когато пристигнала, той бил пълен с чиста вода. Когато занесла на монасите, казала, че кладенецът не е пресъхнал, благодарение молитвите на игумена.

Минали още години, настъпили последните дни на Света Теодора.

След като се простила с момчето, за което се грижела толкова години, Света Теодора предала Богу дух.

Игуменът получил видение, че монахът Теодор  всъщност е жена.

Решил да провери бездиханното тяло и като видял женските гърди, започнал да ридае, защото осъзнал, че несправедливо прогонил праведната с бебето.

Момчето, за което Света Теодора се грижела, пораснало и станало монах с името Теодор. След години той бил избран за игумен на същия манастир.

Имен ден празнуват: Теодора, Теди, Дора, Теодор, Тео

Continue Reading

Previous: Шофьорите не са на себе си след тази вест, какво се случва с цените на бензина и дизела
Next: Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.