Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свят празник: Днес черпят всички, кръстени на праведна светица, живяла като мъж
  • Новини

Свят празник: Днес черпят всички, кръстени на праведна светица, живяла като мъж

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
svasgasgdfgdfgdf.png

Интересно и пъно с обрати е житието на светицата , чиято памет почитаме на днешния 11 септември. Нейният труден и изпълнен с превратности житейски път е пример за смирение, покаяние и силна вяра.

През 5 век в  Александрия  живяла млада и красива жена на име Теодора .

Тя била щастливо омъжена, но случило се така, че изневерила на своя съпруг.

На следващия ден след изневярата младата Теодора била толкова гузна и се срамувала от своята постъпка, че отишла при игуменката на близкия манастир, за да потърси съвет.

След разговора с игуменията, Света Теодора решила, че ще стане монах в мъжкия манастир, който се намирал на около 18 км от дома на младата жена.

Речено – сторено.

Рано сутринта съпругът на Света Теодора тръгнал за работа, а тя остригала своята буйна коса и облечена като мъж се запътила към мъжкия манастир.

Похлопала на входната врата.

Вече било вечерта.

Вратарят обадил на игумена, че млад мъж желае да постъпи  в манастира.

Игуменът отказал да приеме Света Теодора още същата нощ. Поръчал младият мъж да спи вън от портите на Светата обител.

През нощта разни демони обикаляли около младата жена, но Света Теодора не се изплашила.

На следващата сутрин тя била приета сред манастирското братство с името Теодор.

Монасите се чудели на усърдието на младия монах, с което се моли, прави поклони и спазва всички манастирски правила.

Минали 8 години. Игуменът на манастира изпратил Света Теодора до града, за да купи жито за Светата обител.

Поръчал на монаха ако закъснее, да спи в близкия до града манастир.

Точно така се случило, но Света Теодора не подозирала, че в другия манастир ще й се случи много неприятна случка.

Племенничката на игумена била в манастира и като видяла младия монах Теодор, влюбила се в него и го пожелала.

Започнала да ухажва монаха, а Света Теодора нямало как да разкрие, че не е мъж.

Въпреки това, успяла да отблъсне похотливата натрапница.

Минали 9 месеца и племенницата на игумена се появила в манастира, където Света Теодора живеела и заявила, че бебето, което е донесла, е от монаха Теодор.

Игуменът не повярвал на обясненията и изпъдил Света Теодора с бебето извън манастира.

Тя се настанила в една колиба недалеко.

Не можела да се крие в близката гора или в пустинята, защото там живеели зверове.

До колибата живеели пастири и давали мляко за бебето, за даживее.

Монасите постоянно се подигравали на монаха за греха, който не е сторил.

Минали 7 години. Игуменът получил внушение Свише, че Света Теодора не е баща на бебето и той върнал обратно монаха в манастира. Настанили детето и мнимия монах в една килия.

Минали години. Настанала страшна суша.

Всички реки и езера наоколо пресъхнали. Игуменът изпратил Света Теодора до един кладенец, за който се говорело, че не пресъхва. По пътя до кладенеца Света Теодора постоянно се молела на Всевишния в кладенеца да има вода.

Когато пристигнала, той бил пълен с чиста вода. Когато занесла на монасите, казала, че кладенецът не е пресъхнал, благодарение молитвите на игумена.

Минали още години, настъпили последните дни на Света Теодора.

След като се простила с момчето, за което се грижела толкова години, Света Теодора предала Богу дух.

Игуменът получил видение, че монахът Теодор  всъщност е жена.

Решил да провери бездиханното тяло и като видял женските гърди, започнал да ридае, защото осъзнал, че несправедливо прогонил праведната с бебето.

Момчето, за което Света Теодора се грижела, пораснало и станало монах с името Теодор. След години той бил избран за игумен на същия манастир.

Имен ден празнуват: Теодора, Теди, Дора, Теодор, Тео

Continue Reading

Previous: Шофьорите не са на себе си след тази вест, какво се случва с цените на бензина и дизела
Next: Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.