Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сгушен в майка си, малкият бесарабски българин Тимофей загина, смазан под руините
  • Новини

Сгушен в майка си, малкият бесарабски българин Тимофей загина, смазан под руините

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
timofeiiii.png

3 март бе обявен за траурен – жители се стичаха към дома на убитите деца, за да оставят цветя и играчки в тяхна паметЕдва на 4 месеца бебето Тимофей загина в дома си заедно с майка си Анна, която до последно го е бранила в прегръдките си. Те са жертва на руска атака, в която дрон разруши многоетажна жилищна сграда в Одеса в нощта на 2 март.

Загиналите вече са 10, сред тях има 3 деца – Тимофей, 3-годишния Марк и 7-месечно момиченце. Спасителните операции продължават вече денонощие. Неделя бе обявена за траурен ден.

“Съпругът ми се втурна да помага

В момента, в който видях хората да бягат оттам, разбрах, че има убити”, казва Светлана Ткаченко, която живее в съседен блок.

На втория етаж от порутената сграда живяло семейството на бесарабския българин Сергей Гайдаржи. По времето на жестокия удар, извършен с иранския дрон “Шахед”, мъжът спял с дъщеря си в едната стая. А 31-годишната му съпруга Анна била при 4-месечния им син Тимофей в другата стая.

Когато усетил взрива, Сергей реагирал светкавично, за да спаси малката си дърщеря – изнесъл я бързо и се върнал за съпругата и сина си. Когато обаче влязъл в апартамента, го заварил целия в руини.

По-късно спасителите намериха телата. Малкият Тимофей бил плътно сгушен в майка си. Николай Кулеба, бившият президентски комисар по правата на детето на Украйна заяви, че телата и лицата на

жертвите са били “ужасно осакатени”

За семейство Гайдаржи се знае, че били много вярващи – Анна е дъщеря на пастора на баптистката църква. Според Одеската регионална асоциация на църквите Сергей и дъщеря му са оцелели като по чудо.

Новината за убитите деца натъжи украинците, които оставяха играчки и цветя в близост до руините през целия ден. В социалните мрежи се разпространи видео от октомври, на което е заснето изписването на Анна с новородения ѝ син. На кадрите се вижда, че отпред ги чака Сергей с малката дъщеря – всички са усмихнати и се прегръщат.

Сред загиналите са и военните Олег и Татяна Кравец заедно с дъщеря си.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че тази трагедия е щяла да бъде предотвратена, ако оръжейните доставки не са се бавили. Той добави, че руското нападение “няма смисъл от военностратегическа гледна точка” и целта му е само да сее смърт и страх.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бурята Федра на прага на България с гръмотевици, проливни дъждове и градушки
Next: Ето колко трябва да ни плати работодателят, ако работим на празничните 3 и 4 март

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.