Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сгушен в майка си, малкият бесарабски българин Тимофей загина, смазан под руините
  • Новини

Сгушен в майка си, малкият бесарабски българин Тимофей загина, смазан под руините

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
timofeiiii.png

3 март бе обявен за траурен – жители се стичаха към дома на убитите деца, за да оставят цветя и играчки в тяхна паметЕдва на 4 месеца бебето Тимофей загина в дома си заедно с майка си Анна, която до последно го е бранила в прегръдките си. Те са жертва на руска атака, в която дрон разруши многоетажна жилищна сграда в Одеса в нощта на 2 март.

Загиналите вече са 10, сред тях има 3 деца – Тимофей, 3-годишния Марк и 7-месечно момиченце. Спасителните операции продължават вече денонощие. Неделя бе обявена за траурен ден.

“Съпругът ми се втурна да помага

В момента, в който видях хората да бягат оттам, разбрах, че има убити”, казва Светлана Ткаченко, която живее в съседен блок.

На втория етаж от порутената сграда живяло семейството на бесарабския българин Сергей Гайдаржи. По времето на жестокия удар, извършен с иранския дрон “Шахед”, мъжът спял с дъщеря си в едната стая. А 31-годишната му съпруга Анна била при 4-месечния им син Тимофей в другата стая.

Когато усетил взрива, Сергей реагирал светкавично, за да спаси малката си дърщеря – изнесъл я бързо и се върнал за съпругата и сина си. Когато обаче влязъл в апартамента, го заварил целия в руини.

По-късно спасителите намериха телата. Малкият Тимофей бил плътно сгушен в майка си. Николай Кулеба, бившият президентски комисар по правата на детето на Украйна заяви, че телата и лицата на

жертвите са били “ужасно осакатени”

За семейство Гайдаржи се знае, че били много вярващи – Анна е дъщеря на пастора на баптистката църква. Според Одеската регионална асоциация на църквите Сергей и дъщеря му са оцелели като по чудо.

Новината за убитите деца натъжи украинците, които оставяха играчки и цветя в близост до руините през целия ден. В социалните мрежи се разпространи видео от октомври, на което е заснето изписването на Анна с новородения ѝ син. На кадрите се вижда, че отпред ги чака Сергей с малката дъщеря – всички са усмихнати и се прегръщат.

Сред загиналите са и военните Олег и Татяна Кравец заедно с дъщеря си.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че тази трагедия е щяла да бъде предотвратена, ако оръжейните доставки не са се бавили. Той добави, че руското нападение “няма смисъл от военностратегическа гледна точка” и целта му е само да сее смърт и страх.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бурята Федра на прага на България с гръмотевици, проливни дъждове и градушки
Next: Ето колко трябва да ни плати работодателят, ако работим на празничните 3 и 4 март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.