Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега вече работата стана много дебела! И Ердоган се намеси във войната в Украйна
  • Новини

Сега вече работата стана много дебела! И Ердоган се намеси във войната в Украйна

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
erdjogannnn.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи да стане посредник между Руската федерация и Украйна, доколкото Анкара има трайни отношения и с Москва, и с Киев.

“Ставаме свидетели на поредната война в нашия регион. Президентът Ердоган предложи да се яви като посредник между Русия и Украйна, доколкото имаме крепки отношения и с двете страни. Той призова към единна позиция съюзниците”, съобщи в неделя на страницата си в Туитър прессекретарят за връзките с обществеността на турския президент – Фахретин Алтун.

Той изказа убеденост, че “Турция е направила всичко възможно, за да предотврати събитията по дипломатически път. Нашите призиви да бъде реформирана системата на ООН не бяха чути и ние видяхме последствията от тази последна криза. Тази война можеше да бъде предотвратена, ако нашите призиви бяха чути”, казва още пресаташето на Ердоган от името на президента на Турция.

İletişim Başkanı @fahrettinaltun’dan, Rusya’nın Ukrayna’ya saldırısına ilişkin açıklama

В събота Ердоган разговаря със Зеленски по телефона, а украинският президент съобщи, че президентите на Турция и Азербайджан са изразили готовност да съдействат за разговори между двете страни в конфликта. Също вчера по телефона разговаряха и външните министри на Русия и Турция – Лавров и Чавушоглу. Самият Зеленски в обръщението си днес посочи Истанбул като едно от възможните места за провеждане на преговорите, след като отказа да отиде в Беларус. Там го чакаше руска делегация за преговори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Беларуски войски навлязоха в Украйна и газят наред
Next: Боян Чуков: Това е фаталната грешка на Зеленски, а Путин вече прати атомни подводници до САЩ

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.