Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега е мой ред да говоря за Алексей Петров: Ето какво поиска от мен, заяви Гешев
  • Новини

Сега е мой ред да говоря за Алексей Петров: Ето какво поиска от мен, заяви Гешев

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
gsdfhreherhe.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Случилото се в гората в Драгалевци с Алексей Петров е тема номер едно по БТВ и Нова в последните дни.

Иван Гешев реши, че е дошъл момента да спомене факти, които мнозина забравиха бързо.

Гешев със сигурност знае много повече, отколкото казва, но все пак започва да открехва завесата.

Ето какво пише той в хронология:

На нарочна пресконференция през март показах план за отстраняването ми от поста, подготвян от Красимир Каменов – Къро.

 

После Гешев посочва случилото се с колата му на 1 май и го определя „по безпрецедентен начин за държава от ЕС“.

Тогава предупредих, че това е само началото.

На 14 май Алексей Петров поиска да се оттегля.

По категоричен начин отказах безпринципната “оферта“ да стана посланик след отправени и писмено заплахи. Скъсах оставката си.

В края на май последва случилото се с Къро в ЮАР.

Дали не му се случи, защото е съдействал на известна евроатлантическа служба?, пита Гешев.

При мистериозни обстоятелства дойде и новината за адвокат Асен Джингов.

Малко след това научихме от медиите за Ангел Христов Брат Галев в началото на юни.

На 15.06. бях отстранен от поста си, защото казах каквото мислят българите.

 

Явно доста хора във властта се разпознаха.

А независимата съдебна власт се наведе пред тях.

Преди дни дойде и новината за Алексей Петров, а в медиите се прокрадна новината за издирваният Петьо Еврото.

Дали не си къса гущерът опашката като в зората на 90-те години?

Низ от случайности или мащабен план?

Сигурен съм, че Европол и партньорските служби, подпомагащи разследването на случая с колата ми, ще дадат отговори на тези въпроси.

Както и за други тежки случаи у нас през последните месеци, след като нашите правозащитни органи не се справят или по-точно не искат да се справят.

 

За какво иде реч?

Гешев говори за интервюто на Алексей Петров при Лора Крумова на 14 май по Нова тв.

Алексей Петров заявява, че се е срещал с друг израелски експерт, който е бил при него в университета.

Той обаче няма нищо общо с израелския експерт около случая с колата с Гешев.

Петров заявява, че в България има много израелски експерти, защото в Израел всички неща, свързани със сигурност са на топ ниво.

Петров посочва, че случилото се с колата на Гешев е сериозно, защото е насочено към промяна на общественото мнение, без „значение дали е инсценировка“.

Господин Гешев трябва да е далеч от разследването, заяви Петров и посочи, че най-правилно е да се оттегли сам.

Тракторът стигна по-далеч, казвайки, че Гешев трябва да отиде извън държавата, за да бъде по-свободен, за да каже това, което мисли.

Крумова го пита: „Дали би го взел на работа“, но Петров отклонява този въпрос. „Това беше шега“, заяви Петров.

Трактора благодари на Борисов за думите му, че е най-добрата барета и го призова да му даде оценка като служител на ДАНС.

Борисов наследи това, което сме постигнали в ДАНС и дали е сгрешил, като е предоставил сектора ми на Цветанов.

Петров каза и за какво са си говорили с Борисов при първата среща след сагата с него: „Говорихме за киберсигурност“.

„Не познавам за Кирил Петков. Допускам, че е подведен. Смятам, че той казва истината“, заяви Петров по отношения на случилото се с Борисов и извеждането му от къщата на 17 март 2022 .

Петров посочи и Цветан Цветанов като главен инициатор на атаката срещу него самия.

Ето и интервюто при Лора Крумова:

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Утре ще сте вие, на паркинга на Кауфланд животът ми се обърна, разказа жена
Next: Съобщавам американския модел за България, обяви Георги Рачев по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.