Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега му времето да си наберете: Листа от смокиня свалят кръвната захар, лекуват язва и куп други неща
  • Новини

Сега му времето да си наберете: Листа от смокиня свалят кръвната захар, лекуват язва и куп други неща

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
qzvasgasgas.jpg

Листа от смокиня свалят кръвната захар, лекуват язва и редуцират теглото, за да станете по-слаби и здрави.

Благодатната смокиня, наричана в Индия дървото на бедните, защото има вкусни плодове почти през цялата година, е много полезно за здравето дърво.

Не само плодът обаче е толкова здравословен, но и листата, които дори имат повече лечебни ползи за човешкия организъм от самите смокини. Отвара или настойка от листа от смокиня имат способността да лекува диабет като намалява високите нива на кръвна захар.

Чай или екстракт на листа от смокиня влияе благотворно на нивото на инсулина, който се изисква от организма и по този начин се понижава нуждата от поставянето на инжекции при инсулинозависимите диабетно болни, или от приема на медикаменти при хора с диабет тип 2.

Не изпускай тези оферти:

Листа от смокиня свалят кръвната захар, лекуват язва и редуцират теглото, за да станете по-слаби и здрави
Чай, приготвен от листа от смокиня или приемът им в сурово състояние

имат свойството да понижават и опасните триглицериди, които влияят за образуване на лошия холестерол в кръвта.

Голямото количество от тези мазнини води до риск от сърдечно-съдови заболявания, инсулт, инфаркт и нездравословно напълняване в областта на талията.
Отвара от листа от смокиня помагат също така при белодробни болести като бронхит, и астма.

Три смокинови листа се измиват хубаво и се варят в литър вода 15 минути. Киснат 2-3 часа, прецежда се и се приема вместо вода.

Още една рецепта със смокинови листа против астма, болни бъбреци и пикочна система

Три супени лъжици изсушени смокинови листа се поставят в термос и се запарват с половин литър вряла вода. Оставят се в термоса за 4-5 часа, след което запарката се прецежда. Пие се четири пъти дневно по половин чаша.
Рецепта от листа от смокиня при ентероколит, колит и дизентерия.

Една супена лъжица стрити изсушени смокинови листа се запарва с една чаша вряла вода. Престоява един час и трябва да се прецеди. Това количество запарка е за един ден и се изпива на два или три пъти в рамките на деня.

Силата на полезните листа от смокиня е толкова голяма, че се препоръчва да се приемат при болест на Бюргер, когато настъпва запушване на кръвоносните съдове.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли Пацо Бекъма от Биг Брадър: Не е за вярване къде работи днес
Next: Гръмна сега: 15-годишно момче разстреля с пистолет случайна жена в мола

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.