Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега ще ви кажа какво се случи с мен, след като платих 500 лева за 3 пържоли във Варна, разказа Пламен
  • Новини

Сега ще ви кажа какво се случи с мен, след като платих 500 лева за 3 пържоли във Варна, разказа Пламен

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
rbibiebieiskrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Проговори мъжа, който плати 500 лева за три пържоли на нашето море.

Той призна, че не е очаквал такава слава. Телефонът ми не спира да звъни денонощно, обясни той.

„Вече сънувам пържоли“.

Пламен Христов, който живее в Нидерландия, но както всяко лято, решил да си почива у нас.

Бяхме на морето с нашето семейство на почивка и решихме да отидем някъде да вечеряме, обяд да правим и седнахме да ядем, както в Нидерландия. Аз винаги обичам да ям такива неща, започна мъжът по Нова Тв.

 

Виждам, че пише 100 грама за 35 лева. Казах му, дай три пържоли, но като дойде сметката, виждам 14 пъти по 35 лева. 495 лева бяха пържолите и с другите неща 649 лева общо. Аз дори 10 лева оставих на сервитьорката да се радва, добави нашенецът.

 

Питам сервитьорката, каква порция ядохме, а тя ми казва да гледам грамажа. Добре, грамаж, няма проблем, аз не съм спорил за сметки или какво ще трябва да плащам, но ние какво ядохме.

Оня ден поръчах тука едно агне, ядохме 30 човека за 300 лева, каза още той.

 

Госпожата ми вика 14 порции. Добре, 14 порции. Покажи ми къде са, и тя пак обяснява, че 400 грама съм ял.

Не знам, на касовата бележка не пише нищо, само 100 грама. Споделих с моите приятели, снимах Лайф да покажа и по едно време виждам клипа с милиони гледания, коментира мъжът.

 

В Нидерландия тези пържоли ги ям за 22.50 евро и сам си ги приготвям, но там си правят реклама.

Да правеха и тук, щях да разбера и да се радвам, а то само за три пържоли.

Може ли такова нещо, това не го одобрявам и не е нормално. Затова не върви нашия туризъм, никой няма да се прибере в България, ще отиде в Гърция и Турция.

Аз три дни само сънувам пържоли, телефонът ми не спира да звъни, завърши мъжът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога не пипайте това растение, болките са адски
Next: Детето, което бе ударено от мълния, все още се бори за живота си

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.