Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СЕДЕМ признака, че починал роднина иска да ви изпрати важно послание
  • Новини

СЕДЕМ признака, че починал роднина иска да ви изпрати важно послание

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
prasirqkwrkqwrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

1. Невидима опора

Понякога, в моменти на физическа и емоционална умора, може да почувствате нежно и закрилящо присъствие около вас. Това е усещане за невидими ръце, които те прегръщат и ти дават увереност. Това може да е знак, че духът на вашия починал роднина се стреми да ви подкрепи в трудни моменти и да ви даде сила.

2. Физическо докосване

Леко изтръпване или лек прилив на енергия, който не боли, но се усеща като леко докосване, може да е начинът, по който починалият ви роднина ви изпраща знак за присъствието си. Този знак показва, че те са наблизо, готови да ви защитят и предупредят за опасности.

3. Усещане за присъствие

От време на време може да почувствате присъствието на невидима сила в заобикалящата ви среда. Това може да се прояви в лек порив на вятъра или невидим дъх. Ако изпитвате тези признаци, това може да е начинът на вашия починал роднина да ви предаде важно съобщение за промяна на пътя или ново начало.

4. Знаци отгоре

Понякога пътят ни може да бъде затруднен от неразбираеми събития, сякаш нещо ни се противопоставя. Това обаче може да е и опит на починал роднина да ви предпази от негативни събития или грешки. Загуба на вещи или неочаквани препятствия могат да се разбират като признаци на предупреждение и защита.

5. Дежавю

Усещането за дежавю, когато събития, места или звуци ви изглеждат познати, може да е резултат от влиянието на духовете на семейството. Те може да се опитат да ви дадат важни решения или да ви напомнят за минали преживявания, които могат да бъдат полезни в настоящето.

6. Намеци и внезапни мисли

Понякога в главата ви може да се появят неочаквани идеи или мисли, които ви се струват чужди или брилянтни. Това може да са съобщения от починали близки, които искат да ви помогнат да разрешите проблеми или да намерите нови начини.

7. Вътрешен глас

Вашият вътрешен глас, който ви води по определен път или ви предупреждава за възможни опасности, може да се дължи на влиянието на починали роднини. Ако изпитвате силно желание да направите нещо конкретно, това може да е опит да ви предадат важно съобщение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина черноморският Хачико, който 12 години чакаше мъртвия си собственик на брега
Next: Бизнесмен: Калина беше боса, говореше си сама, не знаела как се казва, дадоха й мляко

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.