Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Седем тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители
  • Новини

Седем тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
tejtekaioasbiasd.jpg

Всичко, което правим в живота на децата си ни се връща стократно. Ако детето расте обичано – то ще се научи да обича.

Ако усеща подкрепата на своите родители, това ще му даде криле, за да достигне и най-високите върхове. Но има думи и постъпки, които възрастните често изричат или правят, без да се замислят, как те се отразяват на ранимата детска душа.

Няма да научим децата си да се държат по–добре, ако самите ние ги караме да се чувстват зле. Те помнят с години обидните думи на техните родители. Думи, който могат да се отразят пагубно в развитието на личността, думи които смазват самочувствието и предопределят съдби.

Ето и кои са те:

Не изпускай тези оферти:

1. Сравняване с другите…

Опитвайки се да мотивират децата, да учат, да се развиват в една или в друга посока – родителите правят една основна грешка – сравняват с другите деца.

„Петър ходи на трета олимпиада по математика, а ти – виж се, една задача не можеш да решиш!“.

Непрекъснатото съпоставяне не мотивира – напротив, кара детето да се чувства като провалило се, като губещо, като не достатъчно добро. Самите ние трябва да осъзнаем, че винаги ще има някой, който ще е с една крачка по напред. Това не означава, че непременно трябва да го следваме.

Всяко дете има свои собствени качества, възможности и заложби, които е добре да изтъкваме, а не непременно да го поощряваме към това, в което са добри останалите.

2. Подценяват възможностите им…

„Остави, това не е твоя работа“

„Дай това на брат си да го направи. Той ще се справи по–добре“

Родителите често подценяват възможностите на своите деца. Това, обаче кара децата да се чувстват малоценни, и да губят стимул за борба и воля да се докажат.

Не отсичайте крилете им. Дайте им възможност да се докажат. Дори да не постигнат най-добрите резултати ще знаят, че поне са опитали.

3. Неспазените обещания…

Всяко дете помни неспазените обещания на своите родители.

„Ако ти завършиш с отличен ще ти купя ново колело!“

Мечтаната награда стимулира детето да даде най–доброто от себе си, за да постигне добри резултати, но какво става, ако не спазим обещанието си?

Когато не получи обещаната награда, детето не само остава разочаровано, а разбира и каква е стойността на обещанието. Едва ли следващия път този номер ще мине пред него. Затова – ако не смятате да изпълните обещанието – просто не обещавайте.

4. Лъжата

Лъжата си е лъжа, както и да я тълкуваме.

Най–често родителите се опитват да заблудят децата си, за да прикрият неприятна информация, печални факти, които биха разстроили по–малките.

Макар и оправдана, благородната лъжа може да се превърне в повод за конфликт или в „пример за подражание“. „Те ме излъгаха и аз ще ги излъжа!“ е най-малкото, което може да се очаква в този случай.

5. Предателство

Децата не забравят, когато са били предадени.

Разкриването на дълбоко пазена тайна, предпочитането на някой друг, дори и под формата на игра. Тези постъпки могат да се отразят отрицателно върху детето. То започва да се чувства предадено и трудно би поверило своите тайни отново.

6. Незачитане на мнението

Повод за пререкания между родители и деца е нежеланието на по–възрастните да се съобразят с мнението на децата си. Подрастващите имат свое мнение за мода, стил, прически и т.н., които често не съвпадат с мнението на родителите им. Те от своя страна не спестяват унизителни забележки от сорта на:

“ Така ще ходиш облечен/а, когато сам/а изкарваш парите си!“

“ Ти още не знаеш какво искаш! “

“ Докато живееш в моя дом ще правиш това което аз казвам! “

7. Безразличие

Това може би е една от най–фаталните грешки, които родителите допускат.

В тази връзка японски учен представя нагледно пред целия свят един прост опит с растения. Той посадил три еднакви растения в отделни саксии.

Всяка сутрин обсипвал с внимание и грижи първата саксия – милвал я, говорил и мили думи.

На второто растение крещял и го обиждал с груби думи.

Третото растение – дори не го поглеждал.

След време от първата саксия се появило красиво цвете. Второто растение било абсолютно сухо, а третото семенце така и не поникнало.

Децата в голяма степен приличат на тези семенца, а родителите жънат това, което сами са посадили.

Обичайте, подкрепяйте, разбирайте своите деца!

Преди да изречете обида, пребройте до десет. И после си представете, как бихте се почувствали, ако сте от другата страна?!?

Още интересни статии:

Няма човек (без значение мъж или жена), които да не се е сблъсквал с въпроса „Какво да направя за ядене?“. Мнозина от нас прибягват до нещо бързо, лесно, но и вкусно.

„Когато ми се дояде нещо вкусно, винаги си приготвям тази супа!“, така читателка започва писмото си, което изпрати до фейсбук страницата наmyasto.eu, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки.

Тя сподели как приготвя бърза и вкусна крем супа от батат (сладък картоф).

„Продуктите са малко, излизат евтино, а крайният резултат е „Уау!“. Всички у дома я обожават“, споделя читателката ни.

Необходими съставки: Сладък картоф (750 грама), изсушени домати (15 грама), лук (1 брой), стрък целина (3 броя), сметана (100 грама), картофи (200 грама), вода (2 литра), корен от джинджифил (40 грама), бадемово мляко (1 литър), стрък магданоз.

Начин на приготвяне:
Обелете картофите, целината, лука и джинджифила. Нарежете ги на кубчета и запържете всичко в намазнен тиган.

Добавете вода и оставете да къкри за 10 минути, докато омекнат съставките.

Добавете бадемовото мляко, сметаната и разбийте с пасатор до гладкост.

Преди да сервирате, можете да украсите ястието с клонче магданоз и тънко нарязани сушени домати.

Това е – бързо, лесно и много вкусно! Добър апетит!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат: Тълпи гурбетчии се връщат у нас и хващат гората, за да си докарат двойно по-висока надница
Next: Наш пилот в Луфтханза с категоричен коментар за следите в небето, които самолетите оставят

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.