Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сезонът пропада! Хотелиери от Поморие алармират за голям проблем с украинските бежанци
  • Новини

Сезонът пропада! Хотелиери от Поморие алармират за голям проблем с украинските бежанци

Иван Димитров Пешев май 13, 2022
sssozeooonnn.jpg

Община Поморие е направила всичко възможно, за да може предстоящият летен сезон да бъде посрещнат оптимално и да няма проблеми нито за бизнеса, нито за туристите. Това каза на работна среща с хотелиерския и ресторантьорския бранш кметът Иван Алексиев, чийто екип изнесе кратка презентация за това какви са очакванията за Лято 2022.

„Има едно сериозно притеснение и то е обвързано с продължаващия конфликт в Украйна. В момента на територията на общината имаме настанени 716 украински граждани в хотели, но вероятно тяхната бройка е над 1000, като се включат и тези, отседнали в жилища. Тези в хотелите, според държавата, трябва да бъдат изведени от там след 31 май – нещо, което, оказва се, изглежда по-скоро невъзможно засега, без намесата на държавата“, коментира кметът Иван Алексиев.

С думите му бяха съгласни мнозинството от присъстващите представители от бранша, някои от които изразиха притеснения, че заради това сезонът може да „пропадне“.

За странна и неочаквана тенденция споделиха някои от хотелиерите в Поморие. Оказва се, че има отлив от резервации и това се дължи на основния въпрос, който задават чуждестранните туристи, преди да потвърдят престоя си: „Имате ли настанени украинци в хотела и те отделени ли са от туристите?“. Ако отговорът е „да“, голяма част от хората отказват резервациите си, потвърдиха представители от бранша. Къде е държавата, питат те.

И което е по-лошо – според хотелиерите няма работещ механизъм, по който украинските бежанци да бъдат изведени от обектите им без тяхното изрично съгласие, което поставя под въпрос това колко места реално ще има свободни за активния летен сезон. Някои от бежанците вече категорично са заявили, че няма да се преместят в държавни бази след 31 май.

„Това е проблем, който нито ние, нито вие можем да решим. Това е изцяло в ръцете на държавата и засега няма изглед да има предложени мерки в това отношение. Има несигурност – не само заради войната, но и в заради политическите скандали и надвиснала икономическа криза. Туристите искат да дойдат тук и да си почиват, а не да не знаят дали утре ще имат вода или ток в хотела и дали ресторантът ще предлага определени храни.“, каза Алексиев, който призова управляващите да се активизират и да вземат решения за туризма преди началото на летния сезон.

За съжаление, както изтъкнаха някои от представителите на бизнеса, на работната среща днес не присъства представител на Министерството на туризма – нещо, което ще се случи още на следващата подобна среща, тъй като действително има неясноти за това как ще протече сезонът тази година, обещаха от администрацията.

На срещата, която започна в 16 ч. и продължи около час и половина, кметът на Поморие разкри, че от вчера е започнала маркировката на града за сезона, с която ще бъдат обособени различни зони за паркиране. Ще има такава за свободно и за преференциално, като за втората заявленията се подават до 25 май. Синята зона в града категорично остава само пред административните сгради и отново ще работи от 8 ч. до 18 ч.

Проблемът с паркирането и транспорта вътре в Поморие се обостри в последните години, главно заради ограниченията в пътуването и това, че основните туристи през 2020 г. и 2021 г. бяха българи, идващи по морето с личните си автомобили, предава „Флагман“.

Точно затова Общината е стартирала процедура по разработването на проект за многоетажен паркинг и обособяването на три буферни зони за паркиране, които целят да извадят от града автобусите, за да не се блокира трафикът.

Разработена е и богата програма за летните месеци, изпълнена със събития, концерти и фестивали, които по примера на т.нар. „тематични уикенди“ в Бургас ще привлича туристи по този начин. Това, че Общината е свършила изцяло своята работа по отношение на предстоящия сезон, не означава, че проблеми няма. Те са основно в правомощията на държавата.

На работната среща днес присъстваха хотелиери, ресторантьори и туроператори, които разкриха какво се случва с бранша преди началото на летния сезон заради войната в Украйна

Хотелиерите и туроператорите пък споделиха, че основно Поморие тази година ще разчита, както и в предходните две, на българските туристи. Спад обаче има и при тях, тъй като при отпадането на почти всички ковид мерки, голяма част от нашенци се насочват за почивките си към традиционните за тях дестинации – Турция и Гърция.

Анализът на Общината прогнозира, че спадът ще е в размер на между 20 и 25%, но той ще се компенсира от пристигащите вече свободно у нас граждани от Германия, Словакия, Чехия, Полша, Великобритания.

Основно обаче ще се разчита и на румънските туристи, които харесват Поморие като дестинация. Така очакванията са за по-силен сезон тази година спрямо миналата, въпреки продължаващите военни действия в Украйна и всички икономически проблеми в световен мащаб.

„Горещо препоръчваме на бизнеса да разработи тематични пакети. Туризмът у нас отдавна не е само море и пясък, почиващите искат да видят защо да посетят определена дестинция. Община Поморие има подписан договор в Румъния за медийно отразяване и там ежедневно по радиа и телевизии има реклами, представящи нашия град като подходящо място за почивка.

Наемаме билбордове по АМ „Тракия“, а в уебсайтът ни pomorietourism.bg има място за реклама на всеки бизнес в бранша – безплатно“, разкри още кметът на Поморие на срещата, към която имаше значителен и активност интерес от страна на бизнеса.

„Въпреки всичко това съм оптимист за сезона. Поморие ще се справи“, категоричен бе кметът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зловещата новина дойде от най-високо ниво! Русия ще нападне и България
Next: Трагедия! Блъснаха моторист в центъра на столицата: Ударът е бил зверски

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.