Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Село Ветрен: Нахлул е през прозореца, извършил е немислимо зверство със семейството
  • Новини

Село Ветрен: Нахлул е през прозореца, извършил е немислимо зверство със семейството

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
nahlahuahlas.jpg

Мъжът им нанесъл множество удари по главите и телата със стол

Възрастно семейство е с опасност за живота след грабеж в старозагорското село Ветрен. През нощта срещу 10 октомври през прозореца на банята, докато двамата спели, в дома им нахлул 29-годишният М.А.

Мъжът им нанесъл множество удари по главите и телата със стол, като настоявал да му предадат наличните си пари. Пострадалите – мъж на 71 г. и жена на 69 г., му заявили, че нямат пари, след което М. А. взел мобилните им телефони и избягал.

Възрастното семейство е настанено в болница в Стара Загора. След лекарски преглед е установено, че мъжът е бил в тежко състояние – с черепно-мозъчна травма, като в момента е стабилизиран.

Не изпускай тези оферти:

След подаден сигнал в полицията М.А е задържан. Предстои той да бъде привлечен като обвиняем и задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор.

За извършен грабеж, придружен с нанасяне на средна телесна повреда, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния. М.А. е бил осъждан преди за същото деяние.

Предстои Окръжна прокуратура – Стара Загора да внесе искане в съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него.

Още криминални новини:

Митничари задържаха листове с изрязани 3 846 480 броя заготовки на кутии за фалшиви цигари в района на ГКПП Дунав мост Видин – Калафат, съобщиха от Агенция „Митници“.

На 05.10.2022 г. около 18:00 часа в района на моста митническите инспектори спират за щателна проверка товарен автомобил. По документи камионът превозва 20 150 кг опаковъчна хартия за Австрия.

При проверката служителите установяват, че палетата са с кашони с листове, изрязани заготовки за кутии за цигари. На 24 от палетата заготовките са с лого на Marlboro Red и Marlboro Gold, а на останалите 7 – с лого на Chesterfield Red.

Общото количество заготовки за фалшиви цигари е 3 846 480 броя. Стоката е задържана от митническите инспектори на основание чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013 г. поради съмнения, че се нарушават права на интелектуалната собственост. Предстои уведомяване на правопритежателите на търговските марки.

Още криминални новини:

Тежка катастрофа стана снощи в пловдивския квартал „Кючук Париж“. На кръстовище се удариха Фолксваген Пасат и джип БМВ.

От сблъсъка баварецът се обърна по таван и се плъзна поне 10 метра. Инцидентът стана на пресечката на улиците „Димитър Талев“ и „Георги Кондолов“, предава „Марица“.

Според очевидци Пасатът идвал от „Георги Кондолов“, но пропуснал да спре на стопа при мигаща жълта светлина. Така ударил джипа, чийто шофьор изгубил управление и колата се обърнала в движение.

От удара предницата на Фолксвагена беше изцяло отнесена, а таванът на БМВ-то непоправимо смачкан.

На място има три патрулки, които са отцепили движението. Преди минути дойде и линейка, която оказва помощ на шофьора на бавареца. Той не е ранен сериозно, но е видимо уплашен уплашен.

Водачът на леката кола не е пострадал и е в наглед добро състояние.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България в сълзи: Баща, майка и син загинаха в касапница край Нови чифлик
Next: След смъртта на таксиметровия шофьор в София: Случва се нещо супер съмнително

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.