Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Селско е, да: Но струва 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)
  • Новини

Селско е, да: Но струва 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
vvuasuvasv.jpg

Всеки втори човек на днешно време се оплаква от болки в кръста, гърба и ставите. Лошото е, че възрастта за подобни оплаквания спада бързо и драстично. При застоялия начин на живот и все по-честата работа на бюро и пред компютър, това лесно може да се определи като нормално. Но, разбира се, не е никак приятно.

Фармацията печели луди пари от всевъзможни илачи и мазила против болки в кръста, гърба и ставите. Отлично знаем обаче колко струват те. Цената за една тубичка “чудотворно” мазило, което ни рекламират, е не по-малко от десетина лева. Друг е въпросът и доколко наистина помагат. Хубавото в наши дни е, че все повече хора се завръщат към природата и към натуралните методи за лечение.

Припомнете си, че простичките наглед неща винаги са и най-добрите. Изпробвани и доказани с времето, макар и позабравени на моменти.

Не изпускай тези оферти:

Затова, ако страдате от болки в кръста или гърба, още днес се снабдете с така наречения селски Космодиск. Не се смейте! Селският Космодиск е чисто и просто един обикновен канап. Конопено въженце, което връзвате на кръста си и си стоите с него. Не бива да е твърде пристегнато, нека да пада свободно. И не го поставяйте върху открити рани – това е всичко, което трябва да запомните.

Още навремето хората по селата са ползвали канапа в ежедневието си. Да не говорим и, че будистките монаси в Япония ходят със същия. Обяснението от ефекта на канапа за болките е, че власинките на конопената нишка доказано разреждат статичното електричество. То се натрупва в тялото и при разреждането му болките изчезват, пише Girl.bg.

Когато носим въженцето на тялото си в него проникват макар и малки дози от полезните вещества на конопа. Въпросните се използват в редица лекарствени продукти за мигрена, глаукома, херпес и много обезболяващи. Конопът има противовъзпалителен, антибиотичен и дезинфектантен ефект. Когато го носим на кръста си, притискаме определени точки, чрез които усещането за болки в кръста, гърба и ставите се блокира напълно.

Още преди време д-р Биволарски определи канапа за един вид панацея. Той дори го препоръча за лекуване на артрозни болки в най-различни части на тялото.

Помнете обаче, че канапът трябва да се носи на кръста най-малко месец и половина или два като го сваляме от себе си само при къпане. Не се тревожете, защото той е тънък и няма да пречи, нито да личи под дрехите ви.

Канапът струва от стотинки до няколко левчета и може да се намери в различни магазини. Не ви трябва да ходите до строителния или железарския, тъй като вече го има почти във всяка голяма хранителна верига като “Кауфланд”, “Триумф” и прочие. Не ви пречи да опитате, дори и да не ви се вярва сега. Успех!

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Клиент: Тия съвсем полудяха
Next: Лиляна Павлова роди бебе на 44 години

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.