Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство Минкови излезе на пазар за Великден в Пловдив, ето каква КАСОВА БЕЛЕЖКА получи
  • Новини

Семейство Минкови излезе на пазар за Великден в Пловдив, ето каква КАСОВА БЕЛЕЖКА получи

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
vsdfbdgbdfnfgnfgmgh.png

Колко ще ни струва Великден? Семейство Минкови от Пловдив излизат на пазар и купуват всичко за трапезата, за да прекарат един пълноценен празник.

Първите продукти от списъка са маруля, репички и пресен лук. Цените на зеленчуците на пазара варират между 1 и 1,20 лв.

 

Всяка година Ива и Пейчо Минкови посрещат Великден с двете си дъщери, зетьовете и внуците. Пазарът им тази година е между 100 и 150 лв., като предпочитат да купят агнешкото и яйцата от местни производители, вместо от големите вериги.

„Много рядко, предимно малки продукти. За месото специално – не, в никакъв случай, гледаме да си осигурим домашно. Дори и кайма си правим само. Важното е да е от известен произходът“, обяснява пред bTV Ива Минкова.

„Пак си даваме парите, но качеството е различно“, допълва съпругът ѝ Пейчо Минков.

„Яйцата някъде от порядъка на 40-50 стотинки, агнешкото около 22-23 лв. ни дойде килограма. От доста години така правим, не е за първи път – заради внуците, за да може да е екологично чисто“, допълва Ива Минкова.

За една маруля, връзка пресен лук и  връзка репички сметката е 3 лв. Козунакът си го приготвят сами.

„Ние купуваме цяло агне – домашно. Яйца също са ни домашни – от познати. Единственото, за което ходим на пазар са зеленчуците – маруля, лук и репички. И трите са по един лев. Общо съм дал три лева за тези неща“, посочва Пейчо Минков.

„Всеки се разполага според чергата си. Няма да купиш цяло агне, ще купиш половин или пък само два килограма. Козунакът – всеки си има предпочитания дали домашно да си го направи, или да си го купи. В пекарните продават готови козунаци, там е на готово, а ако си купиш продуктите, трябва да се трудиш вкъщи“, обяснява още Пейчо Минков.

„Отнема ми цял ден, защото аз сама си приготвям домашни козунаци от много години. Казала съм, че докато мога ще си ги правя, а и всички ги обичат“, признава Ива Минкова.

Въпреки ниските цени на зеленчуците за великденската салата, производителите на пазара се оплакват, че нямат клиенти.

„Мога да кажа, че когато и да отида в дадена верига, за да видя какво се случва, виждам, че веригите са пълни, а тук при нас марулята е по 80 стотинки, пресен лук – пак за стотинки, репичките – за стотинки. И няма кой да пазарува.

Пазарът ни е празен. Нямаме клиенти. Фактът е, че хората предпочитат да отидат някъде, където могат да си купят агнешкото, козунака и салатата от веригата. След това да станат и да си тръгнат. Не им се идва специално до пазара, за да си купят по-хубава стока и да се приберат“, категорична е Мария Цветкова, производител на зеленчуци.

Според думите ѝ цените от миналата и от по-миналите години не са се увеличавали на пазара, въпреки инфлацията.

За разлика от големите вериги, където агнешкото се предлага на цена 19 лв. за килограм, в кварталния месарски магазин цената е 25 лв. Яйцето пък струва 38 стотинки.

„За сега върви по-слабичко от минали години, чакаме точния ден. Да, разбира се, че има поскъпване. Не знам на каква база е това поскъпване точно в агнешкото, но минимум 2-3 лв. е по-скъпо, в сравнение с миналата година“, обяснява продавач в месарски магазин.

В месарският магазин 32,55 лв. са килограм агнешко и 10 броя яйца. Килограмът на агнешко месо се продава за 25 лв., а десет броя яйца за 3,80 лв.

Каква е обаче цената на козунака?. В повечето пловдивски пекарни той е на цена от 4 лв.

Така общо килограм агнешко, 10 броя яйца, един козунак, маруля, репички и пресен лук излизат близо 40 лв. Но тази сметка ще се промени поне пет пъти по толкова, ако семейството е с деца и има гости.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание: Навършите ли 50, забравете за тази напитка
Next: Ако искаш цяла година да ти върви, то задължително днес трябва да изхвърлиш някои предмети от дома си!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.