Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство потърси спешна медицинска помощ – завариха лекарката заспала
  • Новини

Семейство потърси спешна медицинска помощ – завариха лекарката заспала

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
seememleinin.jpg

Куриозен случай от Стара Загора. Лид Иванова, майка на 3-годишно момче, остана меко казано разочарована от лекарите в Стара Загора, след като й се наложи да посети дежурен кабинет за неотложна медицинска помощ.

Майката изрази възмущението си в социалната мрежа Фейсбук, като добави, че има лекари, които са изключения – разбират от работата си и я вършат с удоволствие и любов.

Преди дни детето на Лид Иванова не се почуствало добре. Тя и съпругът й решават да заведат детето до неотложния кабинет, защото личната лекарка на момченцето е отсъствала. Родителите са позвънели на звънеца на кабинета, при което са им отворили и им казали да изчакат – оказало се, че докторката на смяна спи на работното си място, твърди майката, тъй като това са й казали самите служителите.

Родителите са изчакали търпеливо да събудят лекарката, която се появила със супер кисела и намръщена физиономия – не била доволна от факта, че са я събудили по това време на нощта.

„Слушам“, изтреляла директно докторката, а родителите започнали да обясняват за оплакванията на детето им. „Спящата“ докторка прегледала гърлото на детето с присвити очи. „И нищо, седна, подпря се на бюрото, защото едва седи, почна да пише рецепта…“, пише Лид в социалната мрежа.

Майката попитала дали детето й няма да бъде преслушано, защото кашля, а думите на докторката били: „Ааа, ми таман няма да ходите при личната лекарка“.

Иванова останала втрещена и казала на лекарката, че ако не й се работи – не й е там мястото. „И че ако иска да си спинка спокойно, объркала е професията.. и направо се чувстваме виновни, че сме там. Ако нямаме зор в 02:00 надали ще хукнем по лекари…“, споделя майката.

Къде са положените клетви и човещина?

„Та тя започна да вика по нас и да ни обижда…. възмутена съм не че има такива лекари, а и „хора“. Толкова ли станаха алчни и лоши всички… къде са положените клетви и човещината… Ей такива стават само да киселеят в кварталния магазин – да продава кренвирши. Пише Д-р Иванова, но не знам първото име, в яда си забравих да питам името, че да подам жалба“, добавя още Лид Иванова.

 

Източник: glasnews

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БСП обявиха огромна промяна за България и Русия
Next: Парламентът се разтресе! Асен Василев става премиер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.