Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство прибра украинска бежанка, съпругът я утеши – избяга с нея
  • Новини

Семейство прибра украинска бежанка, съпругът я утеши – избяга с нея

Иван Димитров Пешев май 23, 2022
surkarkspsragurg.jpg

Баща напусна половинката си и децата си след 10 години брак, след като се влюби в украинската бежанка, която приеха, съобщава The Sun.

29-годишният Тони Гарнет кандидатствал да бъде част от правителствената схема за бежанци, но станал нетърпелив заради времето, което отнема това и се присъединил към групи във Facebook, в които украинците търсят спонсори.

Тук го намерила 22-годишната София Каркадим – тя бягала от дома си в Лвов след нахлуването на Русия.

София пристигнала в Обединеното кралство на 4 май и отишла да живее с Тони, партньорката му Лорна и техните три и шест годишни дъщери в Брадфорд, Западен Йоркшир, пише Блиц.

Тони казва пред The Sun как двойката „си паснала“ и веднага се разбрали наистина добре – отчасти защото Тони можел да говори словашки, който е подобен на украински.

Двамата започнали да си говорят на език, който Лорна не разбирала, а те оставали да гледат телевизия, след като тя си лягала и редовно ходели на фитнес задно.

И двамата казвали, че „нямало нищо повече“ и „всичко било невинно“.

В крайна сметка обаче започнали да „намират извинения да се докосват един друг“ и нещата се напрегнали в къщата.

Тони казал, че ще се прибере заради ястие, приготвено от София, която й казала колко „щастлива е Лорна да го има“.

Лорна се ядосала на ситуацията и в крайна сметка помолила София да напусне дома на семейството.

Но тя била шокирана, когато Тони й казал: „Ако тя си отива, и аз си отивам“.

Така 10 дни след пристигането на София, новата двойка напуснала къщата и се преместила при родителите на Тони.

Започнали да търсят имот заедно и се захванали да извадят постоянна виза за София.

Тони казва: „Много съжалявам за това, което Лорна преживява, това не беше по нейна вина и не беше заради нещо, което е направила нередно.“

София казва: „Щом го видях, ми хареса. Беше много бързо, но това е нашата любовна история. Знам, че хората ще мислят лошо за мен, но това се случва. Виждах колко нещастен беше Тони“.

Един от приятелите на Лорна каза, че самотната майка е „опустошена“

The post Семейство прибра украинска бежанка, съпругът я утеши – избяга с нея appeared first on Новини България.

Continue Reading

Previous: Безпощаден! Румен Радев запука тежко Кирил Петков. Премиерът си говори сам
Next: Харалан Александров разкри уникално предсказание на Ванга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.