Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство се върна от чужбина, за да посетят Черноморието ни, останаха сащисани
  • Новини

Семейство се върна от чужбина, за да посетят Черноморието ни, останаха сащисани

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
zaasdasdwdwffwf.png

Семейство от България се прибраха у нас от Холандия, за да посетят родното ни моренце.

Нагласата им беше, че ще бъде едно страхотно изживяване и заслужена почивка след дни на изолация и труд. След като пристигнаха в известен черноморски курорт, Ана и Виктор започнаха да се сблъскват с реалността.

Бяха си запазили по телефона квартира с голям апартамент.

Те бяха с едно дете и имаха нужда от две стаи. Но каква беше изненадата им, когато хазайката им съобщи, че за тях е приготвила тройна стая, тъй като апартамента бил зает от четиричленно семейство.

 

Виктор любезно обясни, че той изрично е искал по-големия апартамент, а не тясната тройна стая, където да се бутат всички. Тогава хазайката вдигна рамене и каза, че ако не им изнася – има и други къщи наоколо. Ядосани, Ана, Виктор и детето им тръгнаха да търсят друга квартира.

За нещастие в топ сезона всичко беше пълно. Най-накрая една баба каза, че има апартамент, но на доста солена цена. Те бяха хора с възможности и решиха да останат в него. След като направиха един хубав плаж, те решиха да си починат от дългия път.

Щом легнаха, започнаха да се чуват странни звуци. Оказа се, че под тях има гараж, който е сервиз за мотори и един младеж постоянно ги пали и ги пробва.

Виктор учтиво го помоли да спре, защото не могат да спят. Но младежът му отвърна, че това няма как да стане, защото това му е работата. С много мъка те успяха да подремнат, като изведнъж ги събуди силна музика.

Съседите се бяха прибрали и решиха, че е добре в домашни условия да започнат поредния купон. Не можеше да се спи, защото шумът на моторите плюс музиката правеха една непоправима шумотевица.

Ана и Виктор решиха, че ще отложат спането за през нощта. Отидоха в една кръчма и собственичката ги увери, че всички маси са резервирани. Били запазени още от предния ден. А те знаеха, че тази кръчма е добра, с добра кухня.

Нямаха късмет и отидоха в друго заведение. Ядоха миди, а след два часа коремите вече ги боляха. Едвам изкараха нощта, като тя премина в ходене до тоалетната.

На другия ден станаха късно, за да отидат на плаж. Целият плаж беше претъпкан, като всички чадъри и шезлонги бяха резервирани. Трябваше да сядат на свободната зона, където беше пълно с народ.

 

През останалото време на почивката им се случиха още няколко неща, които направо съсипаха нервите им.

Вместо почивка ваканцията им ги изнерви допълнително. Когато си тръгваха към Холандия, те решиха скоро да не повтарят грешката да се почиват у нас.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фиш за заплата от 1989 г. отключи страстите в мрежата
Next: Коцето се шокира от сметка в Барселона, помоли сервитьора за успокоителни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.