Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство с бебе заседна в нагорещен до червено капан в София, но вместо да им помогнат
  • Новини

Семейство с бебе заседна в нагорещен до червено капан в София, но вместо да им помогнат

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
wfasfwwww.png

Неприятна случка сполетя семейство в столицата.

Събота, часът е 16:45. Атина Христова е в компанията на мъжа си, техен общ приятел и шестмесечното им бебе. Те решават да минат през наскоро ремонтирания подлез на Румънското посолство и да се възползват от създаденото ново съоръжение за колички – асансьорите.

“Влязохме задружно в асансьора, който да ни качи от страната на цар Иван Асен II”, разказва жената. Именно тогава асансьорът е заседнал, след като е подскочил рязко малко след тръгването си.

“Буквално бяхме заклещени в тази малка метална кутийка с външна температура 36 градуса спрямо телефона ми, вътре се усещаше като поне 40 и нямаше почти никакъв въздух. Според това, което виждахме през малките отвори на вратата, бяхме някъде в средата на шахтата и моята клаустрофобия се засили максимално”, признава жената.

Последвало е обаждане към дежурния техник, който им е отговорил, че ще му отнеме близо час да стигне до асансьора.

“Няколко пъти натъртих, че сме с малко бебе (не знам доколко сте наясно, но бебетата могат да прегреят за секунди и това може да доведе до тежки усложнения)”, отбелязва още Атина.

След разговора с техника, заседналите в асансьора звъннали и на тел. 112. Оттам са им предложили да изпратят пожарна кола, но в последствие им съобщили, че не е по възможностите им, ако няма нужда от спешна медицинска помощ.

“Та останахме все така заклещени и варящи се в малката алуминиева кутийка, миришеща на урина и наподобяваща пещ. Все пак техникът се появи след половин час и освобождавайки ни започна да ни крещи и да се възмущава защо сме използвали въпросния асансьор, при положение, че той е предназначен за възрастни хора и самотни майки с деца. След като го попитахме каква би била разликата, ако бях заседнала сама с бебето, той започна да крещи, че въобще не е за ползване.

Моят апел към съгражданите е – моля, внимавайте и по-добре не използвайте въпросните асансьори!

Трайчо Трайков – кмет на район „Средец“, знам, че ремонтът приключи преди приблизително два месеца и може би е твърде рано за такива повреди. Бихте ли могли да обърнете внимание на фирмата за допълнителна проверка?

Благодарим на техника за бързата реакция и че все пак ни освободи след половин час”, завършва публикацията си Атина Христова.

Атина Христова допълни в коментарите под публикацията си, че в асансьора не е имало бутон за директна връзка с техник, което е проблем за хората, които не носят в себе си мобилно устройство, чрез което биха могли да осъществят връзка с техник.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Жестока стихия помете български град
Next: Земетресение се усети в България

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.