Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство с 4 деца пътува с каруца от Франция до Палестина, спря да си почине в Ловеч
  • Новини

Семейство с 4 деца пътува с каруца от Франция до Палестина, спря да си почине в Ловеч

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
ghfjhgjyjhgjhg.jpg

Семейство с четири деца пътува от Франция до Палестина с каруца, теглена от магаре. С тях е и кучето им.

Пътуването е започнало през август 2021 г. Семейството вече е прекосило Италия, Хърватия, Унгария и Румъния, а пред 20 дни е пристигнало в България, като от неделя гостува на община Ловеч. След това пътят му ще продължи към Турция, Сирия и Йордания.

Замисълът на пътуването е да възкреси палестинското страдание – животът на бежанците в изгнание. Това е обратният път на завръщането в отечеството. Същевременно семейството се запознава отблизо с различни народи, през чиито страни преминава, и разказва палестинската история.

40-годишният Юсуф Наджмеддин е палестинец, роден в Йерихон. Той се запознал с бъдещата си съпруга – французойката Матилда, в Палестина. Двамата са женени от 14 години. От 13 години Юсуф живее във Франция и има френско гражданство.

Пътешествениците се срещнаха с кмета на Община Ловеч Корнелия Маринова, с председателя на Общинския съвет Петър Цолов, както и с гостуващия в града Адхам Зайналдин, временно управляващ посолството на Палестина в Република България.

Утре семейство Наджмеддин ще продължат към турската граница. То избрало Ловеч за престоя си, след като търсило маршрут по картата и решило че това е подходящо за тях място. Приятно са изненадани от града и посрещането си. Грижи се полагат и за магарето Нина – например за копитата му се погрижиха специалисти от местния зоопарк.

Каруцата на семейството е снабдена със слънчеви панели и други екстри. На паркинга пред Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ тя бе украсена с българския флаг. Гостите получиха от кмета на Ловеч подаръци – лакомства и дрехи с български шевици.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брюксел каза тежката си дума: Българското кисело мляко единствено в света
Next: Ричард Алибегов сподели дали ще съди мъжът, който разпространи записа с пържолите за 650 лв

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.